Есенната република

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2017

Последната книга в трилогията.
Армиите на фелдмаршал Тамас и съюзникът от Дел
ив довършиха разгрома на Великата армия на Кез, подтикнати от диверсия извършена по време на примирието за преговори.Разгромът дава повод на престолонаследника на Кез да убие баща си и да заеме престола в полеви условия. Практически пълната му капитулация слага край на войната с Адро и Делив. Така че Тамас може да обърне изтощените си войски към столицата Адопещ и поредния кървав конфликт.
Инспектор Адамат успява да разбере с подсказка от завърналия се Адом кой е появилият се от никъде лорд-бизнесмен - самият двулик бог/светец Бруд, най-младият от групата на Крезимир. Привидно той участва честно и почтено в изборите за министър-председател на Адро, но втората му самоличност има резервен план.
Таниел Двустрелни преследва група Привилегировани и войници от Кез, нападнали армейския лагер и отвлекли костнооката магьосница Ка-поел и нейният магически конструкт, държащ Крезимир в кома. Странното поведение на диверсионната група по време на бягството им получава своето обяснение - това са брудански войници в униформи на Кез.
Финалният сблъсък реши всички проблеми: Бруд уби Крезимир, както е постъпил и с другите си братя и сестри без Адом; фелдмаршал Тамас постигна последната си победа и загина, спасявайки младата република от собствената си сянка на диктатор и давайки ѝ велик символ; Таниел Двустрелни официално също загина, и после замина извън Адро, спасявайки се от цял живот в ролята на сина на Тамас; република Адро се сдоби с демократична власт, в която местното самоуправление, централното правителство, правосъдието, армията и магьосниците са автономни и взаимноконтролиращи се институции, всичко това под благосклонния поглед на Адом.
Общото ми впечатление е, че първата книга беше и най-добрата, после темпото поспадна и събитията започваха да се повтарят. Въпреки това поредицата е много приятан за четене. Надявам се MGB да издадт разказите, предхождащи хронологично трилогията.

Харесах:
смъртта е кръвожаден художник, а това е нейното платно
***
-Някога ще ми ракажете ли тази история?
-Може би някой ден, когато съм пиян.
-Вие не пиете, сър.
-Именно.