Господарят на времето

Автор: Кейлъб Кар
Издател: Обсидиан
Година: 2001

Бях забравил "Робюр завоевателя" на Жул Верн, добре че Кар ми го припомни с този "римейк". Технологичната обосновка е сходна с тази на Жул Верн - яко се мотаят необясними и необяснени магитни полета и релсови оръжия (май че става дум за електро-магнитни ускорители), вълшебния кораб на наш'те освен че е странен и нефунционален дизайн, е оптически и сензорно невидим, може да лети със свръхзвукова скорост в стратосферата, да се гмурка дълбоко в океана, да лети под обхвата на радарите, а и има стилен интериор с ламперия и мрамор. Все пак си има и хамерикански привкус от комиските на Марвел - свръхбогат инвалид и свръхкрасивата му сетра, и двамата анархистки настроени, жертви на генна манипулация, превърнала ги в гении. Интерсните неща са няколко - книгата е писана през 2000-та, говори се за фалшифицирани доказателства за убийството на американски президент, в резултат от което нападат Афганистан през 2024. Е, не е познал много автора, както и за всепомитащата финансовата криза през 2007 или за подновяването на войните на Балканите (през 2011, все пак има шанс), въпреки това е притеснително близо до истината. А според прогнозите му - тепърва ще се влошават нещата (това пък не би изненадало никого). Идеите, че виждаме света какъвто ни го показват, а не какъвто е, никак не са нови или нито пък оригинални. Някои от футуристичните оръжия са излези направо т филма "Заличителя", което не ги прави по-малко несериозни.
Книгата е непретенциозно написана и служи за опаковна на идеята, че общественото мнение по света се манипулира безогледно от корпорации и правителства. Накрая в стил deu ex machina чрез темпорален скок и необяснима намеса в миналото света става едно по-добро място. Остава само да повярваш, защото блаженни са верующите и тяхно е царството небесно.

Харесах:
информацията не е знание
***
технопараноя
***
нашия свят се стрми не към успех, а към богтство