Вихърът на Жътваря

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2008

Май че този том ми хареса най-много до сега. Ериксън най-накрая докара някаква част от действието до нещо, подобно на завършек (на тази част, разбира се). И не започна нови сюжетни линии (аз усетих колко много от старите съм забравил за 1 година).
От една страна много ми хареса кампанията на Ловците на кости срещу Ледерийската империя, от друга страна - аре стига де, 1000 морски пехотинци разделени на диверсионни взводове мачкаха на поразия всяка заклещила ги част без оглед на нейния размер. Ериксън прекалява с вярата в американската, пардон, малазанската бойна мощ.
Малко богове бяха разкарани от сцената, което е добре - и без това е пълна мешавица.
Историята на Червената маска ме заинтригува с това, че остана неразказана. Подозирам, че пак ще се сблъскам с нея.
Ериксън упорито продължава да крие каква е ролята на Малазанската империя в сюжета. Тавори Паран действа по план, известен само на нея, първоначалната бригада на Келанвед и Танцьора си е жива и здрава в дълбока нелегалност, чакам да разбера кой всъщност е Уискиджак и къде вилнее начело на възнесените Подпалвачи на мостове.
Малко не ми допадна как беше развита историята на Техол Бедикт. Ще е добре, ако с този том се приключи.
Както и да е - въпросите са много, за сметка на това ясните отговори не достигат. И това е най-големия чар на поредицата.

Харесах:
-Сенкотрон, какво е адвокати?
-Професия, посветена на изопачаването на законите с цел облагодетелстване... Когато бях император, мислех да ги изколя всичките.
-И защо не го направи?...
-Имперският адвокат каза, че ще е ужасна грешка.
***
О, обичам изгодното. Мога да преглътна интересното, стига да е изгодно.
***
пращящото усещане да си жив
***
само слабите и безполезните са истински свободни
***
Не ни е леко на нас, проклетите оцелели.
***
-Защо тъпите зверове са толкова адски умни, между другото?
-Защо ние умниците сме толкова тъпо жестоки?
***
Светът бе пълен с оръжия и двубоят беше начин на живот.
***
Има само едно по-лошо от това да спориш с пиян... И то е да спориш с пиян, който е прав.
***
Древните градове притежават много тайни. Средният гражданин се ражда, живее и умира в мъглата на огромно невежество.
***
Отвори им ръката си към брега, гледай как влизат в морето.
Дай им всичко нужно, виж как копнеят за желаното.
Дари ги с утехата на думите, виж ги как вадят меча.
Благослови ги със заситата на мир, виж как жадуват за бран.
Дай им мрак, за светлина ще бленуват.
Смърт им дай и чуй как за живот се молят.
Дай им живот и ближните ти ще убият.
Бъди като тях и ще видят в теб различния.
Милост прояви и ти си глупакът.
Брегът отстъпва на морето.
А морето, приятели, не сънува за вас.
***
С мъчениците човек може да се справи. Кампания за дезинформация, слухове за вулгарност, за поквара - о, всичко бе съвсем просто.
***
Никой не обича да е под петата на окупатор. Просто човешка природа, да вземеш собственото си отчаяние и да му придадеш лицето на чужденец, а после да пуснеш на воля псетата да лочат кръв.