понеделник, април 25, 2016

Кралят на тръните

Автор: Марк Лоурънс
Издател: Бард
Година: 2013

Продължавам да се впечатлявам.
Крал Йорг води разказа в две времеви линии - настоящето, сватбеният   му  ден,  докато замъкът му е под атаката на армия,  превъзхождаща го 20:1, и в  ретроспекция на събития от изминалите 4 години. При това нелинейна ретроспекция - чрез магия и  технология част  от спомените  му са заключени в защитена кутия, от която може да ги извлича на части, но не трябва да я отваря, за да не бъде погълнат от заключената лудост.
В миналото Йорг се е запознал с предречения император-обединител - излязал сякаш от приказките справедлив и мъдър принц с най-великия жив мечоносец за брат. Посетил е  роднините си на Конски бряг, за да изкове стратегически съюз. Отишъл е в Данско, за да намери огнен маг, който да излекува питомното му  чудовище. Запознал се е с древна технология и е докопал нещо от нея. Сритал е няколко от сенчестите играчи. Направил е куп планове и ги е затворил в кутията си. Мечтал е за жена, която не може да има. Убил е погрешка брат си.
В настоящето Йорг привежда блестящ план, изтребващ армията на противника си с хиляди. За да докара съотношението до 1:10 и предложение за двубой на неутрална земя. Е, който очаква Йорг да участва в олимпийските игри за рицари, си е направил грешно сметките.
След кървав погром и откровена измама, Йорг е протегнал ръка за короната на цели 7 владения и пътят към  императорския трон е открит. Само че войната тепърва започва  и  много играчи дори не са се включили в нея.
След силната първа книга включването на "богът от машината" ме поразочарова.

Харесах:
колцина придирчиви осемнайсетгодишни мъже познавате
***
времето е най-добрия учител, но за жалост убива всичките си ученици
***
Хората са обречени да повтарят грешките си безкрай, защото се учат само от опит.

четвъртък, април 21, 2016

Принцът на тръните

Автор: Марк Лорънс
Издател: Бард
Година: 2013

Много добро фентъзи.
В  един претърпял апокалипсис свят Свещената римска империя отново се е разпаднала на стотина воюващи владения. Един 10годишен принц става  свидетел на смъртта на майка си и малкия си брат. Кралят  сключва сделка с отговорният за атаката, вместо да хвърли войската  си в кървава мъст. Оцелял и полудял принц Йорг измъква глутница бандити от тъмницата и  тръгва по света. Бандитизмът като подход за изучаване на света е интересен подход. Няколко години по-късно той се завръща у дома с бандата си - пораснал,  поумнял, безсърдечен и безмилостен. Предизвикателството на баща  му е да превземе с  недостатъчна сила  съседно  владение. Походът сблъсква Йорг с технологии  и  оръжия от древността, както и с чудовища и  некртоманти от настоящето. След апокалипсиса светът се е променил, законите на науката не са единствените Сенчести играчи с магическа  мощ тласкат коронованите особи като пионки в игра за надмощие. Но старите технологии  още работят безотказно и палежът на погреб за оръжие за масово поразяване решава проблема с щурма  на вражеския замък по сталински - няма замък, няма щурм. Изядено парче от некромантско сърце дава нова сила на Йорг - да оцелее от смъртоносно нараняване, да се отърси от наложената принуда на магьосник и да тръгне към  отлаганото отмъщение. И да спечели планинско  кралство с обичайния шанс1:1 000 000.
За да продължи напред към целта  -цялата власт в Империята.

Харесах:
Да избягаш не е лошо. Поне ако бягаш в правилната посока.
***
Превърташ спомените си отново и отново, докато научиш релефа им наизуст, и накрая пак се намира ръб, на който да се порежеш.

понеделник, април 18, 2016

Бащите на ужаса

Автор: Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън
Издател: Изкок-Запад
Година: 2015

Сборник с няколко произведения на едни от първите автори в областта на ужаса .
Лорд Динсейни, "Боговете на Пегана" - скицирана фентъзи вселена с главен бог, богове, малки богове, жреци, крале и пророци. Явно е повлиял на по-късни автори като Толкин иПратчен (малкия бог Хобит, успокояващ кучето).
Хауърд Ф. Лъвкрафт:
  • "Цветът на Космоса" - метеорит пада в Нова Англия,  но донася нещо не от нашия свят
  • "Безименния град" - в пустинята има древен град с портал към друг свят, в който се е оттеглила раса, живяла преди хората
  • "Сянка над Инсмут" - любимата ми история на Лъвкрафт, западнало градче в Нова Англия, населено от странни индивиди с връзка с морски изчадия
  • "Страшният старец" - крадци си набелязват привидно беззащитен старец
 Уилям Хоуп Ходжсън - в странен дом сред пуста местност един самотник преживява безброй епохи,смъртта на Слънцето и нова звезда. Сън, халюцинация, пробив през възприятието на времето?

четвъртък, април 07, 2016

Ловци на глави

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2011

Минималистичен роман. Добра интрига, стегнат разказ, почти нищо излишно за история с изненадващи обрати и неочакван край.
Нисък мъж с комплекси и амбиции има жена,на която отказва да създаде дете и се опитва да я компенсира с живот, който не му е по джоба. Самонадеян, циничен и способен "ловец на глави" (агент по подбор на персонал) намира хора за работа и работа за хора, а като странична дейност краде картини и ги пласира на черния пазар. Поредната задача изглежда примамлива откъм пари, а и съдбата го среща с идеален кандидат. Проблемът е, че не той е ловецът. Той е плячка или по-скоро пионка. Но няма желание да го използват. Всичко тръгва като лавина по планински склон и му остава само да тича пред събитията към развръзката.

Харесах:
Проява на глупост е човек да кандидатства за работни места, които никога няма да получи.

сряда, април 06, 2016

Други песни

Автор: Яцек Дукай
Издател: Сиела
Година: 2015

Изненадваща книга.Дори не съм сигурен каква част грокнах.
Алтернативен свят, различен от нашия и същевременно разпознаваем. Свят, в който съзнанието моделира материята. Разбира се, силното съзнание. Най-силни са кратистосите - хора със свръхсилни съзнания, премоделиращи света около тях. Други хора също имат своите дарби в определена насока и сила: стратегоси, ареси, нимроди, текнитеси, демиургоси и т.н.
В поредната война един обещаващ стратегос е бил  победен, но не и пречупен и асимилиран от най-силния кратистос на Земята. Години по-късно той е скромен съдружник в просперираща търговска къща, човек с кошмари и без амбиции. Но най-могъщата кратиста, прокудена на Луната преди векове,го е забелязала и включила в своите планове. Полузабравения Йероним Бербелек тръгва на лов в странна  зона в централна Африка, но се оказва въвлечен във война с извънземно нашествие, преморфиращо Земята. Той е единствения, който може да обедини  кратостосите в контраофанзива, но трябва да изгради своята репутация и да подреди схемата от интереси и заговори в своя полза.
Фабулата доста ми напомни за "Колелото на времето".
Текстът не е лесен за четене, но много си струва усилието.

Харесах:
Разумът не управлява срамът. Срамът се ражда от непрестанното сравняване с образа на  човек, какъвто бихме искали да  бъдем.
***
най-беззащитни сме в скучното ежедневие
***
Усмивка като ням победен вик,  усмивка като чаша гореща светлина.
***
Всъщност защо да искам да им осигуря богатство? Ако се окажат достатъчно силни, ще придобият сами, не е ли така? А ако са слаби - каквото имат, пак ще го пропилеят.
***
доста по-трудно е да се лъже, когато се задават въпроси, отколкото когато  се отговаря на тях
***
Напълно свободни можем  да бъдем само  в присъствието  на съвършено чужди и непознати хора, чиито мисли и чувства не означават нищо за нас.
***
Не  е достатъчно аз да победя. Враговете ми трябва да загубят.
***
Само боговете и безумците се жертват за човечеството, останалите са способни на жертва  само за тези, които смятат за по-добри от себе си.
***
Бяха освободени, а сега в мрачно мълчание чакаха да ги освободят от тази свобода.
***
най-трудно се забелязва  лъжата. изтъкана от множество дребни истини,където фалшът е само  в начина на композирането им