Укротителят на дракони

Автор: Аманда Хемингуей (под псевдонима Джан Сийгъл)
Издател: Прозорец
Година: 2006

Аманда Хемингуей има страхотен език (описателен, без да е претрупан), което пък за пореден път ме кара да изпитвам уважение към преводачката Невена Кръстева. Особено добре е преведена речта на гоблина Брадахин - докарана е архаична, но без да се изпада в типичните за родните преводачи турцизми и псевдостаринен диалектен български.
Нещо в усещането от книгата ме кара да си мисля, че съм попаднал на езотерична книга, позамаскирана като фентъзи - адски ми е сходна с "Приказки за боговете" на Беа Нади (не успях да я прочета, но някой ден пак ще се опитам).
Началото на новата история беше меко казано изненадващо - бърза препратка към историята за крал Артур (е, трябва да си изчел поне няколко от вариантите й, за да схванеш бързо имената и алюзиите, авторката ги подхвърля мимоходом и без поясненния). Без повече пояснения пролога свършва и се започва основното действие - отново сързано с Фернанда Капъл. Този път тя е в кома, а душата й е замъкната отвъд Времето, в подножието на Дървото (и това ми хареса - първото Дърво, някога давало ябълките на познанието за добро и зло, а днес на него се прераждат във вид на "плодове" главите на извършилите грехове, които не могат да преминат дирекно през Дверите на смъртта. Интересна идея - Райската градина, превърнала се в Чистилище). Там я чакат два митични персонажа в плът и кръв - Моргус (от артурианските истории) и Сиселор (друг прочит на Цирцея от одисеята). Двете вещици се нуждаят от трета, за да могат чрез нейната сила отново да се завърнат в света на хората. Ферн е подложена на интензивно промиване на мозъка, а паралелно с това получава обучение, за да може да изпозлва Дарбата си. В реалния (или поне нашия) свят брата на Ферн, нейната приятелка и Рагинбоун/Каракандал започват разследване на поредния план на Древния дух, тъй като считат него за злодея в текущата история ( а пък и Древния дух никога не е невинен). В течение на това разследване се сблъскват с последния дракон на света - чрез сложни манипулации в продължение на векове Древния дух се опитва да установи контрол над него. Ферн успява да се измъкне с помощта на Калибан - чудовищния син на Моргус, минава през Подземния свят и на брега на Лета се сблъсква с преследващите я Моргус и Сиселор. Сиселор е изпепелена на място, а Моргус рухва във водите на Лета с жестоки изгаряния. Вече като истинска вещица, владееща Дарбата, Ферн се появява в нашия свят навреме, за да се включи в схватката за контрола на дракона. Както винаги победата е на страната на добрите (или поне на нашите), дракона е освободен и изпратен отвъд нашия свят, а в епилога се загатва, че Моргус може би си е съвсем жива и много бясна.
Поредицата ми допада не толкова с оригиналността на идеите, а с езика образите, които създава авторката. Различните герои имат своя индивидуалност, макар че може би малко прекалява с позитивния подход на Фернанда/Моркадис към всяка страхотия на пътя й.

Харесах:
-...Отдава не съм срещал аз злочестини. Ожидате ли още?
-Как да ти кажа, нищо на този свят не приключва завинаги, не е ли така?
***
Всички бяха облъхнати от тъмнина - хем застрашителна, хем илюзорна.
***
-Сатаната е понятие, използвано за удобство - поклати глава той. - Нека само ти припомня, че ако Христос се беше върнал няколко века по-късно и беше видял какво се прави в негово име - кръстоносните походи, Инквизицията или дори най-обикновения разкол и еретиците, изгаряни на клда заради различието в мненията, - вероятно щеше тутакси да зареже всякакви религиозни бръщолевения. Атеистът, познат някога под името Христос. Може би дори би преценил, че е най-добре да развали и унищожи човешкия род, вместо да прахосва време в опити да го спасява. Всеки получава боговете, които заслужава.
***
Виното я стопли, нощта я омагьоса.
***
Цял живот съм живял в страх. Свикнал съм с него. Смелостта е заблуда, присъща на младите. Бъдете смели.
***
Слушай сега да ти разкажа за любовта. Любовта е заблуда на ума, недостиг, роден в гладно сърце. Да обичаш означава да си вечно празен и неудовлетворен.
***
Дотук с рицарските истории. А сега ти ми предлагаш не някаква подла сделка, а доблествен договор. Аз давам, ти вземаш и хоп, наричаме го приятелство.
***
Аз съм мъртъв. Ялов плод на ялово дърво. Аз съм глас без гърло, разум без сърце. Глад без стомах. Може би това не е точно смърт, а междинно състояние - нито жив, нито мъртъв. Гангренясване на плътта. Пречистване на душата.