Клетвата

Автор: Франк Перети
Издател: Менора прес
Година: 2002

Това ми беше първата и почти сигурно последната прочетена книга от този автор. То бива, то може, ама тоя човек безпардонно иотвръща глава от логиката в собствената си история. Като се добави и евангелистката част с експресното приемане на Исус в сърцето на главния герой - съвсем прекрачи границата на търпимостта ми.
Историята започва доста приемливо - брата на професор по биология (и опитен ловец) е убит при странни обстоятелства от мечка гризли, а в близко градче една жена е изгонена от мъжа си. Разследването на убийството никак не потвърждава официалната теза за нападение на гризли, а изгонената жена се оказва любовница на убития и също изчезва при странни обстоятелства. Жителите на града спазват Клетвата - да не говорят пред външни или властите за случващото се в град Хайд Ривър вече повече от 100 години. Единствения готов да говори е местен религиозен фанатик, на който никой не обръща сериозно внимание (нещо като Касандра, ама с автосервиз). До тук - добре, напомня по нещо едновременно на Лъвкрафт и на "Неизживени спомени" на Стивън Кинг. Обаче после историята започва да се влачи вяло през много страници, героите се лутат в направо нелепи действия и бездействия. В общи линии след 500 страници преди развръзката в последните 130 е ясно, че тайнственото същество е "дракон", създаден от греха и порока на града и се храни с неговите грешни и порочни жители, има телепатична връзка с жертвите си, може да лети, да бълва огън, оптически невидим е. Тук проверих - книгата е писана през 1995 година, термовизионни камери по това време се продаваха и в България, а военните имат топлинни сензори от десетилетия (след "Пустинна буря" американсаката армия разпродаде купища подобна техника по цял свят), толкова ли беше трудно на един заможен и интелигентен американец, какъвто е биолога, да се снабди с подобна техника, вместо да продължава лов на невидим за него враг?! Както и да е, дракона беше неуязвим за куршуми, но пък уязвим за експлозията на камара динамит (аха, велкъм ту Голливуд, биолога и помагащата му помощник-шерифка си спретнаха и страстна, но греховна любов), накрая беше набоден на копие, изработено от праведник и насочвано от спешно приелия в сърцето си Исус биолог (тук кажете: Алилуя!).
Чувствам се разочарован, че отделих толкова време на тази книга, но пък ми е много трудно да зарежа нещо започнато.

Хресах:
Човек с власт никога не проси милост от човек с идеали.