сряда, юли 30, 2008

Епицентър

Автор: Бони Рамтън
Издател: Атика
Година: 2000

Слабо и наивно. Дамата се е опитала, но освен желание да напишеш военен трилър си трябват поне малко познания и логика. А, да - също и карта, по възможност и глобус. Няколко справки в Интернет също няма да навредят.
Самата идея да се повери разследване в свръхсекретен военен обект (с потенциална шпионска афера) на цивилен полицай (с оправданието, че най-близкия следовател от военната Следствен служба може да дойде чак след няколко дни) е меко казано тъпа. Оттам нататък мога да продължа да изброявам една след друга нелепостите - военните оставят цивилната полицайка да се разхожда въоръжена из въпросната база; охотно й обясняват тайната (това е командния пункт на официално несъществуващата към момента на писане противоракетна отбрана на САЩ); постсъветски шпионин от ГРУ го раздава дилър на информация за въпросното ПРО, а в края на романа руските военни от командването на Ракетните войски се чудят как е паднала ракетата им; ислямски терористи превземат база с междуконтинентални ядрени ракети в Узбекистан (дамата да поогледа картата на екс-СССР, за да забележи къде е Узбекистан и да прецени по кой континент си струва да стрелят ракетите оттам), а въпросната база има персонал от 4 (четири) руски военни; да си намери нормален справочник, за да открие в него съветски десантен хеликоптер с официално име "Хайнд" (защото и руснаците го наричаха така); мога да продължа още доста.
Патетичната хамериканса простота би била досадна, ако не беше естествена (абе авторката определено си вярва) - полицайката, бивш военен пилот, много мрази шпионите, защото всеки път като влизала в бой, се изправяла срещу открадната американска технология. Добре че са хамериканците, та да има кой да измисля технологии, иначе колелото, огъня и топлата вода щяха да са ни недостъпни. Отделен е въпроса, че въпросната героиня никъде в романа не споменава да е участвала във войната в Залива или която и да е друга военна операция, та не схванах с кого е влизала в бой като военен пилот.
Хареса ми една сцена от романа: анализаторка от ЦРУ я обвиняват, че не е достатъчно отдадена на работата си (каквото и да значи това), защото ходи на обяд, не остава след края на работното време, не идва извънредно на работа. Адски ми допадна нейния отговор: аз съм интелигентен и способен човек, мога и върша работата си отлично в 8-те часа работно време, не ми се налага да работя допълнително и не разбирам хората, които претендират да са умни и способни, а не могат да си свършат работата в нормалното работно време и висят допълнително в службата. Мдаа...
Опитът не е лош, даже края на книгата беше почти интересен, обаче амбицията не съответства на написаното.

Харесах:
Ако искаш да знаеш, снобски е хотел с четири звезди. С пет е като у дома, само че по-хубаво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар