Не бой се от нищо

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1999

Още едно от ширпотребните произведения на Кунц.
Поизтръскал е старото притеснение от тайните заигравки на военните с биооръжия - толкова тайни, че реално са безконтролни. Както винаги - пак един експеримент е изпуснат от свръхстрогосекретна лаборатория. В резултат - всички живи създания попадат под влиянието на модифициран ретровирус, променящ и разменящ ДНК. В резултат - хора придобиват животински инстинкти, животни - интелект. В жентъра на историята се щура сина на генетичката, разработила ретровируса, който не знае нищичко чак до смъртта на баща си, а после само за ден-два трябва да се приспособи към новите реалности на окръжаващия свят.
Принципно би могло да стане хубава история - може би като "Радиото на Дарвин" или "Бялата чума", но всъщност всичко е само леко загатнато, дори не е обърнато на екшън като в "Пазители".
Доста разочароваща книга като за Дийн Кунц.

Харесах:
надгробните плочи приличат на редици с книги с имената на зачеркнатите от страниците на живота
***
Здравомислещите разбират, че човешките същества са неспособни да довеждат до край широкомащабни конспирации, защото някои от по-характерните за нас отличителни качества като животински вид са подминаването на детайлите, склонността да изпадаме в паника и неумението да държим устата си затворена.
***
погледът може да има плътност
***
единственото място, където вижда здрав разум, е вътрешността на собствения му череп
***
Краят на света, който познаваме, не означава задължително края на света изобщо.
***
Скръбта твърде лесно води до отчаяние. А в плодородната почва на отчаянието избуява самосъжалението.
***
-Стара риза или старинна - струва ми се едно и също.
-Едното е евтино, а другото не е.