Вяра

Автор: Джон Лав
Издател: Бард
Година: 2012

В последните страници хванах цаката на книгата. Трябва да се чете в тъмна, студена, самотна вечер. Полу-пиян.
В такъв случай книгата има смисъл. Почти.

Като романът цяло носи следи от "Моби Дик" на Мелвил, "Космически ловец" на Резник, "Кървав ренесанс" на Велчев и "Спектър" на Лукяненко. Бледи, хаотични прилики на ситуации или сюжети.
Трудно ми е да класифицирам за какво става дума. Общо взето за космическа битка между неизвестен непобедим кораб наричан Вяра и аусайдерския кораб  "Чарлс Менсън". Всъщност точно 9-те аутсайдерски кораба бяха интересното в романа - свръх-мощни и окомплектовани с екипажи от гении и социопати (в много случаи - и двете едновременно), тези кораби са извън армейските структури, подчинени единствено на Отдел за различни превозни средства в Министерството на административните работи на Федерацията, непобедими в бой и използвани само за необичайни задачи.
А сблъсъкът между космическите кораби само приличаше на сражение, всъщност се изроди в някакъв изчанчен вид издигане към нирвана за капитана на аутсайдерския кораб и старшите му офицери. Поне аз го възприех като нещо подобно.
От време на време Бард пускат в "Избрана световна фантастика" адски сбъркани книги, тази определено е от тях.
Но поне първото и последното изречение грабват вниманието.

Харесах:
Той изплува от безсъзнанието, раздиран от мъчителните спазми на бременността.
***
Той знаеше, че предстои да бъде извършена несправедливост, но не виждаше как това може да бъде поправено, а и дори в несправедливостта имаше известни следи от справедливост.
***
Той съществуваше, преди да се роди. Като система от възможности.
***
Да убиеш някого, надарен с разум, когато този разум е твоят и когато той знае, че докато го убиваш, ще разбираш напълно какво вършиш...
***
Малки вихрушки на вятъра повдигаха мъртвите листа в парковете като призраци на териери.
***
Аз също почти я обичах..., а почти любовта почти никога не може да умре.
***
Хората умират, но празните пространства между тях са безсмъртни.