Автор:
Дейвид Мичъл
Издател:
Прозорец
Година:
2012
Честно казано - не разбрах защо книгата е с толкова висока оценка от няколко мои познати. Подредените в триъгълник истории с намек за прераждане бяха различни, почти винаги интересни, много добре написани и абсолютно неоригинални. Толкова или аз поне това хванах.
Харесах:
неправдоподобната истина може да ти свърши по-добра работа от правдоподобната измислица
***
Колкото по-организирана е държавата, толкова по-тъп е народа ѝ.
***
Недочетената книга е като незавършена любовна история.
***
покажи ми безгрижен земеделец и аз ще ти покажа психично здрав диригент
***
Който е казал, че щастие с пари не се купува, явно ги е имал в изобилие.
***
Ние сме само това, което знаем.
***
Всички революции са чиста фантазия до момента, в който се извършат, после стават историческа неизбежност.
***
Ако можеше да се бутилира, презрението на госпожа Уагстаф към младия ѝ съпруг сигурно щеше да се продава като отрова плъхове.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар