неделя, март 08, 2015

Посланическото градче

Автор: Чайна Миевил
Издател: Enthusiast
Година: 2015

Миевил продължава да ми изумява с идеите си и реализацията им. Този път се е захванал с почти sifi-тема: съвместния живот на хора с напълно чужда раса на планета, коренно различна от Земята. Расата на ариеките използва Език - общуване, в което смисълът на изреченото всъщност се предава чрез сложна емпатия, а не чрез звук/цвят/мирис или каквото и да е разбираемо за хората осезание. От поколения се отглеждат Посланици - двойки клонирани хора, изкуствено уеднаквявани напълно, които успяват да общуват на Езика. Всичко е добре, докато колониалната метрополия Бремен решава да извърши преврат и да поеме по-здраво контрола над Посланическото градче, по възможност преди Посланиците да се опитат да обявят независимост. Резултатът е непредвидим - рухване на цивилизацията на ариеките, безмилостна война и изграждане на на нещо ново от оцелелите.
Другата интересна идея беше имерът  еквивалента на хиперпространството, през който могат да пътуват кораби и чрез който е осъществена човешката диаспора. Имерът е нещо като не-пространство, в което има опасни създания, както и поставени от непозната раса "фарове" за опасни зони. Заедно с тера живеят и екзоти от други раси, всяка със своята особеност, а кой знае още какво може да се намери при излизането от имера в непознати зони.
Изобщо и този свят на Миевил изобилства от материал за още куп истории. Както е обичайно за него, те няма да бъдат разказани.

П.П.
Много харесах терминът "тюрингуер" относно автономните машини.

Харесах:
Когато едно общество умира, трябва да има герои, чиято съпротива е неизменна.
***
Слуховете и тайните се борят помежду си, слуховете побеждават, от тях се отлюспват нови тайни, с които новите слухове се борят, и така нататък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар