Кръв

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1998

Като цяло - най-слабата книга на Конъли, която съм чел.
Историята е за бившият агент на ФБР, появяващ се в "Примката на совата" и "Завръщането на поета". След сърдечна операция той напуска службата и се оттегля на калифорнийски остров, за да започне нов живот на стара яхта. Само че със себе си носи старите си неразрешени случаи, защото не може да се отърве от призраците в тях. А се появява и един съвсем пресен - донорката на новото му сърцето е жертва на неразкрито убийство. Тръгването по тази следа води към клишираната мешавица от неясни факти, тъпи ченгета и уязвимо-сложната система на общественото здравеопазване. като цяло - скучно, до изненадващото разрешаване на загадката. Но после - пак клишета за Добрия, Лошия и правилния пистолет.

Душа в пламъци

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2013

Роман е силно казано. Може би по-скоро скрипт за телевизионен театър - предимно диалози, разреждани от протяжни описания на незначителни декори за семпло действие.
Въпреки това - съвсем сносна история, макар и доста под нивото на поредицата.
Чарли Паркър е нает от адвокатка, за да защити интересите на клиента ѝ, излежал присъда за убийство на момиче като малолетен и сега живеещ под нова самоличност. А проблемът е, че някой знае, изпраща му обезпокоителни писма и снимки и може би се кани да го изнудва. Защото е отвлечено момиче и шерифа, щатската полиция и ФБР ровят наоколо. А момичето пък е племенница на гангстер, който се е превърнал в мишена за своите и разглежда откриването ѝ шанс като за изкупление в края на живота си.
Всички лъжат - клиента, ФБР, шерифа. Всеки играе собствена игричка, всеки брани тайните си. В забутаното градче пристигат Ейнджъл, Луис, братя Фулси и екзекуционен отряд бандити. И след 350 страници скучно действие и остроумни диалози започва здрав екшън. До щастливия край за оцелелите.
Искрено се надявам:
а) скоро да издадат и следващата книга за Чарли Паркър
б) тя да е на нивото на първите 5-6 книги в поредицата

Харесах:
учтивост, която не предразполага към прекалена интимност, и строгост, която не търпи неподчинение
***
Всички циници някога са били романтици. И повечето продължават да са.
***
беше млад хищник, превърнал се в стара плячка
***
Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно.
***
Когато се погледне в огледалото, навярно и собственото му отражение изпитва желание да го прасне в лицето.
***
-...Това е почти, но не съвсем непочтено. Сигурен ли си, че не си учил за адвокат?
-Никога не бих взел изпита по лицемерие.
***
човек, който е приятел на всички, в действителност изобщо няма приятели
***
Тези сериали се въртяха непрекъснато, домашен ад, озвучен с консервиран смях.
***
Лъкове и стрели. Е, запомнете: острия край винаги трябва да сочи навън от лицата ви. При все че нямам нищо против да опитате и обратното, ако ви се прииска.
***
Не беше пиян, просто много, много му се искаше да се напие и беше толкова уморен, че още една-две бири щяха да са достатъчни, за да постигне желания резултат.
***
-Можеш да им кажеш, че съм нправлявала всяко ваше  движение с твърда, но нежна ръка.
-Казано по този начин звучи мръсно.
-Мръсно е - заключи тя. - И то не в добрия смисъл на думата.

Блудна луна

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1998

Имах чувството, че чета Дийн Кунц. За пръв път в книга на Конъли се разказва и от гледната точка на злодея. При това класически убиец-психопат.
Иначе - още една книга в света на Хари Бош. С някои от героите той се среща в други романи, в някои споменати мимоходом събития е деен участник.
Тази история е за професионалната крадла Каси Блек. Излежала частично присъда и пусната условно, тя привидно се интегрира като почтен гражданин. Всъщност - следи дъщеря си, която е дала за осиновяване. Водена от леко налудничавата мечта за бягство с нея в измислен рай, Каси се наема да извърши още един удар. Наистина последен.
Проблемът е, че попада в епицентъра на двойни игри и измами, завъртени от шефа на едно казино и неговия наемник за мокри поръчки. И труповете почват да падат, та чак до самия финал.
Като се замисля, май от всички книги тази най-много подхожда на сценарий за холивудски трилър. Второразреден.

Харесах:
Нарочно беше сбъркала името му, просто за да види дали ще я поправи. Това говореше, че е сериозен и егоцентричен, добро съчетание, когато става дума за продажбата и покупката на сериозни коли, рожба на човешкото его.
***
Но се чувстваше като момченце, застанало пред коледната елха с дълга пръчка. Трябваше да провери дали стъклените топки наистина са толкова крехки.

Рисковете на професията

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

Много приятен къс криминален роман.
Химик и мениджър на малка, високотехнологична компания се разделя с приятелката си и се изнася в ново жилище. Новият му телефонен номер е бил притежание на проститутка, която  спряла да отговаря на него. Всъщност е спряла да отговаря на каквото и да е. Изчезнала е. И воден от собствените си угризения за миналото ученият тръгва да разплита мистерията. Пребит от сутеньори, подозиран от полицията, той се оказва мишена на сложна комбинация от шантаж и предателство. А развръзката си беше от класическия модел С&С (стрелба и справедливост).
И този роман е в света на Хари Бош. Връзката е индиректна, но е възможно в по-късен роман героите да се срещнат "на живо", както стана с други герои на Конъли: адвоката Мики Холър, журналиста Джак Макавой и агента Тери Маккейлъб.

Харесах:
Прозрението идва от тези, от които най-малко очакваш.
***
планираното излизане от употреба върти света

Адвокатът с линкълна

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2006

Отново се завръщам в Лос Андежлис на Хари Бош.В случая - първият роман за полу-брата му, Мики Холър (вече го срещнах в "Сребърен куршум")
Мики Холър наподобява Хари Бош - циничен, препатил, но запазил въпреки всичко частицата морал, която е последната граница пред оскотяването.
Кариерата на Холър е посредствена - има купища немного заможни клиенти, постоянно търчи в различни съдилища по предимно банални случаи и се чуди как да изплаща ипотека, която не му е по джоба. И един ден идва делото за "големите пари" - търговец на недвижими имоти е обвинен в нападение и опит за убийство на проститутка. Без нито миг размисъл Холър се мята в него и се забърква в нещо неочаквано опасно: прокуратурата играе непочтено, а клиента е психопат и е виновен за повече от едно тежко престъпление. По-лошо - предишен клиент на Холър е осъден за едно от тях и лежи невинен. Оттук нататък няма полезен ход - адвокатската етика не позволява контакт с полицията, а психопата убива частния детектив с пистолета на Холър и го шантажира с възможността полицаите да получат оръжието.
Изненадващо за мен адвоката успя да изиграе блестяща постановка в съда и да отговори на всяка измама с още по-коварен удар. И всичко щеше да е добре, само че никой не беше разгадал докрай ребуса с убийствата и ловът на "жива стръв" в лицето на Мики Холър се изроди в клиширана размяна на куршуми от упор.
Много приятен роман.

Харесах:
Правосъдието представлява грамадна ръждясала машина, която засмуква хора, животи и пари. Аз бях просто техник.
***
Идеалите отдавна бяха деградирали в представи.
***
Беше фрашкано така, както може да е само ирландски бар вечерта на Свети Патрик.
***
Не извършвай престъплението, ако не можеш да го излежиш.
***
Нищо не може да се сравнява с началото на сезона, преди тъпите загуби, категоричните провали и пропуснатите възможности. Преди да възтържествува действителността.

Магьосникът на фараона

Автор: Петър Тушков

Не разбрах какво е харесал Алвин. Сборник с разкази на посредствено ниво.
В "Отдел 3" има някакъв проблясък (смес от родна соц-контраразузнуватаелна история и модерния зомби-епидемия), основно заради хумора в него. "Машината за време на Разцветников" също беше забавен, макар че е преработка на разказ на Азимов.
Като цяло - тежък стил и малко оригиналност.

Шестимата месии

Автор: Марк Фрост
Издател: Бард
Година: 1996

Рециклаж.
При това не особено кадърен.

Фрост е натикал "Списъкът на Седемте" във казана, сипал е малко клиширан уестърн и малко второкласен хорър, за да избута този роман. Ако знаех колко слаб е  резултат, нямаше да си развалям добрия спомен от предната книга.
Принципно е оставена вратичка за още нещо, но се надявам да не е била използвана.

Харесах:
Ако Бог говори с някого, той прави това само чрез сърцето му, а всеки нормален човек има сърце.

Освободеният Юда

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

И втората книга ми вървеше трудно. Някак не успя да ме убеди Хамилтън, че е знаел каква история иска да разкаже. Военният екшън, криминалните загадки, езотеричните отклонения и политическите интриги се преплитаха недостатъчно еднородно, на моменти приличаха на кърпен юрган.
Най-добре бяха описани космическите битки.Особено ми хареса офанзивата на ПланинаНаЗората срещу Вторите43. Федерацията най-сетне беше започнала да възприема сериозно ситуацията и успя да му окаже сериозен, но недостатъчен отпор. Даже извадиха от килера идеята за штрафники, подбрани сред осъдената криминална измет - в случая ги извадиха от хибернацията, в която отлежаваха присъдите си (това не го разбрах - щом нищо не преживяваш, какво значение има дали ще излежиш 1000 години, освен събуждането в съвсем различен свят).
Преследването за Звездния странник също беше добре подплатено с с действие. Всъщност - твърде многословно и излишно комплицирано от гледните точки на всевъзможните замесени групи.
Още от предния том смятах, че хипарската линия със скитането на Ози (съавтор на първата червеева дупка, гениален, богат и смахнат) по пътеките на елфите силфените е напълно излишно. Много страници празни прикизки и разтакаване към предполагаем "катарзис'. Много повече потенциал имаше в барсумианците (хора, занимаващи се от векове с генно инженерство включително върху себе си), но Хамилтън само ги е маркирал.
Най-слабата точка излезе Брадли Йохансон, някогашен роб на Звездния странник, тръгнал по пътищата на силфените, освободен и завърнал се, за да основе Пазителите на себесъщността и започнал война. В тази сюжетна линия беше шито с тропоска на едър бод, макар че намека за прикрито-манипулативна намеса от страна на силфените малко спасява историята
Краят си беше изсмукан само заради "политическата коректност". Човечеството аха да направи ксеноцид и успя да го поотложи до следващия път и дори намери как да пробута на ПланинаНаЗората някои теми за размисъл. Да бе, ясно, точно така.
Като цяло - много добре развит свят. Откъм сюжет и персонажи имам какво да се желае.

Харесах:
технологичната жестокост, която оръжейните разработчици могат да стоварят в случай на нужда 
***
Внимавай кого мачкаш днес, защото утре може да му носиш кафе.
***
Парниковият ефект така и не бе постигнал най-лошите предсказания, разпространявани от по-евангелистки настроените еколози.
***
Поеми отговорност за собствените си действия. Не вини всички останали; иначе ще се превърнеш в адвокат.
***
няколо висококласни и нискоморални клуба за развлечение
***
Справедливостта трябва да бъде раздадена. Без нея цивилизацията ще се разпадне.
***
Защо да постигнете нещо, когато можете да си мечтаете?

Звездата на Пандора

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Нямам обяснение защо толкова дълго четох книгата. По принцип е точно по мой вкус: доста добре изградена фантастична вселена, в която се преплитат престъпления, политика и война. До голяма степен концепцията ми напомняше за "Килн хора" на Дейвид Брин и за "Altered carbon"на Ричард Морган.
Човечеството е открило червеевите дупки, позволяващи да се разсели на други планети. Успоредно с тов е развита технологията на записване на спомените и прехвърлянето в клонирани тела, така че на практика и безсмъртието е постигнато. На различните светове се повтарят много от старите грешки - национализъм, изолация, диктатура. Като цяло Федерацията и стоящите зад нея огромни взаимносвързани семейни конгломерати се стараят да поддържат приемлив просперитет за всички. Галактиката изглежда безопасна - срещнатите до тук извънземни видове са кротки и като цяло по-скоро незаинтересувани от Федерацията. На една отчасти унищожена планета (Далечината) е открит изоставен космически кораб, чието изучаване предоставя нови технологии, но успоредно с това се появява култа на Пзаителите на себесъщността: кланове от фанатици, считащи че в кораба е бил злонамерения Звезден странник, който е подчинил на зловещите си цели ръководството на Федерацията и тласка човечеството към крах. "Забулването" (скриването зад силово поле) на 2 отдалечени слънца предизвиква любопитството на хората и натам отлита изследователски кораб. Неговото пристигане при целта предизвика неочаквано събитие: силовото поле е изключено. Извънземната раса зад него се оказва агресивна (състои се от неподвижни мозъчни центрове и стада безмозъчни подвижни юнити), кораба бяга от атака, а двама от експедицията попадат в плен. В резултат един "мозъчните центрове" се сдобива с технологично превъзходство и с масирана офанзива изтребва всички други от неговия вид, а след това стига до извода, че иска цялата Вселена (или поне тази Галактика), така че всички други раси в нея са конкуренция за елиминиране. И най-близките съседи се оказват планетите на човешката Федерация...
Минусът е твърде разтеглената история - сюжетните линии са много, героите също, и до средата непрекъснато трябваше да правя справка кой кой беше и в какви отношения е с останалите. Точно накрая, когато се бях примирил с политиката и с многостранното разследване на Звездния странник (приличащо на опипване на слон от група некомуникиращи си слепци), когато се започна и военния конфликт. Моите уважения, Тимъти Зан изглеждаше като аматьор на фона на мащабната атака над Пърл Харбър Изгубените 23.
Веднага започвам следващата, разбира се.

Харесах:
Когато всичко е свършило и животът е загубил тялото си, какво се случва с това, що е остало мъртво, няма значение.
***
Полицейските сили винаги се пригаждаха, за да са в крак с цивилизацията, чийто ред поддържаха.
***
Времената, когато всеки ден е бил свеж и вълнуващ и единственото ни притеснение е било, че сладоледът ще вземе да свърши.
***
Ако е твърде хубаво, за да е истина, вероятно подозренията ти са правилни...
***
определено се намира на изродски голяма височина в графиката за изчанченост

Сребърен куршум

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2009

Установих, че съм изпуснал част от хронологията в историята за Хари Бош и се върнах назад. Този роман разказва за първата среща между него и природения му брат, адвоката Майкъл Холър. Чиято пък история също съм захванал отнякъде - изобщо Майкъл Конъли си пада по изграждането на собствен свят, в който героите на различните му романи се познават помежду си и си сътрудничат по различни случаи.
След раняване, възстановяване, пристрастяване към болкоуспокоителни и рехабилитация, адвокат Мики Холър е извън играта повече от година. И неочаквано убийството на друг адвокат го поставя на огневата линия в роля на наследник на куп дела. Едно от които шумен процес, в който притежател на разрастващо се филмово студио е обвинен в убийството на жена си и германския ѝ любовник
И Мики Холър се втурва с главата напред в история, в която всички лъжат, най-вече неговия клиент и разследващия детектив Хари Бош, а ФБР кръжи наоколо като акула около корабокрушенец - не можеш да я забележиш, но е там и всеки момент ще захапе.
Изненадан съм, Конъли е сътворил приятен съдебен трилър, без да задълбава твърде много в тази насока (все пак не е Гришам), а същевременно не е изоставил съвсем и обичайния си криминален роман.
Както и в "Примката на совата", представени от страничен наблюдател постъпките на Хари Бош са адски рискови, а мотивите му - доста съмнителни на моменти. Изобщо погледнат отстрани си е доста гадно копеле.

Харесах:
Съдебния процес е състезание по надлъгване.
***
Може да се аргументирам с конфликт на интереси. Конфликтът е в това, че обичам да ми плащат за работата, а клиентите не бичат да плащат.
***
имаше дарбата да те кара да се чувстваш виновен за собствените му прегрешения
***
инженерите съществуват в свят на логика и абсолюти