петък, ноември 03, 2006

Пътешественикът във времето и неговата жена

Автор: Одри Нифнегър
Издател: Бард
Година: 2006

Тази книга не е включена в раздела за фантастика на БАРД и честно казано, мога да едновременно да оспоря и подкрепя това решение.

От резюмето очаквах да е нещо подобно на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но книгата е различна като усещане, като внушение. При Гримуд героя има възможност да преживява живота си в различни варианти в опит да го изживее както би искал, тук живота на героя е строго детерминиран и той дори не се опитва да го промени - напротив, внимателно направлява събитията така, че да се случи това, което се е случило. Може би всичко идва от авторите или героите им - този на Гримуд не е доволен от живота си и търси друга възможност, а при Нифнегър героят/героите са доволни (или примирени?) от живота си и не биха го пропуснали/променили.
Най-близката история до описаната в книгата, за която мога да се сетя е тази на Федман Касад и Монита от "Хиперион" на Дан Симънс, но са включени и елементи от тайм-фантастиката (ама че тъп термин, но покрай Трилър1 ми се наби в главата), може би "Отново и отново" на Клифърд Саймък е почти толкова близка като идея.
Накратко: Когато се срещат за първи път, Хенри е на 28 и за пръв път в живота си вижда Клер, а Клер е на 20 и познава Хенри от 6 годишна. Хенри е ХИЧ (хроно изместен човек) - пътува произволно напред и назад във времето, но само до тук историята прилича на типична фантастика. Хенри не спасява Света, не помага на човечеството - живее труден живот и се опитва да оцелее в него.
Останалото е историята на двама души, които са облагодетелствани от съдбата да могат да се срещат в различни моменти от живота си, като същевременно го изживятват заедно. Звучи странно, но пък определено си има и предимства - под 30-те си години Хенри е див пънкар с проблеми със себе си, алкохола, наркотиците и жените, а Клер е момиче, излизащо от добре защитения пашкул на живота в богато провинциално семейство. Историята между двамата надали би потръгнала, ако Клер не беше се срещала и не бе влюбена в един Хенри в интервала между 35 и 45 години. Хенри пък има възможността да преживява травмиращите моменти в живота си отново и отново, докато успее да ги превъзмогне.
Книгата е изпълнена с, ъъ, усещане за обич, за топлина, но без драматични сцени и гръмки думи.
Определено ми иска по-често да попадам на подобни книги.

3 коментара:

  1. О! От теб разбирам, че книгата е излязла на български и това страшно, ама страшно ме зарадва! :) Това е една от малкото книжки, които са ме впечатлили почти до сълзи на тия години :) Много естествен, непосредствен стил...и успява да е фантастика в абсолютно ежедневна, нормална обстановка, с герои, с които можеш да си сбъркаш някои от приятелите. Освен това, евала на автора за справянето с всички преплетени лентички на пътуването във времето - аз лично не открих засечки, историята си върви гладко въпреки безумните скокове на Хенри от една възраст на Клер в друга (да не говорим за неговата възраст изобщо). Само на моменти трябваше да се поспирам да помисля в кой точно момент от ъъъмм, линейното време се развиват нещата :)
    С две думи, дебна за появата на още неща на Одри. Освен всичко друго, и заради това излъчване на кротка обич и топлота, което споменаваш..

    ОтговорИзтриване
  2. От около година и нещо започвам да я чета и все отлагам, защото все чакам някой по-подходящ момент :). Такова единодушие сред читателите за емоционалната сила на романа не съм виждал при никоя друга книга напоследък.

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина впечатлява елегантното решение на парадоксите, породени от пътуването във времето.

    ОтговорИзтриване