понеделник, април 16, 2007

Изгубени гласове

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2005

Колкото повече наближава краят на похода на Срелеца Ролан Дисчейн към Тъмната кула сред полето от червени рози, толкова повече в мен се засилва усещането, че тази поредица се е превърнала не в това, което е било първоначално замислено. (Нещо подобно на поредицата "Песните на изгубената Земя" на Поета от "Хиперион" на Дан Симънс.)
Случиха се куп неща, но някак си изглеждат странични и маловажни, а смъртта на Еди и Джейк беше толкова нелепа, че чак изглеждаше истинска. За пръв път в поредицата събитията започват да изглеждат нагласени - цялата история с корпорация Тет, щурма на Тъндърклап, само катастрофата с ъс Стивън Кинг беше добре (но пък това си е автобиографично отклонение от художествената измислица - дано да е). Липсва ми усещането за случване на събитията.
Изненада ме краят на Уолтър - след толкова много страници и светове в преследване с Роланд бе убит от едва появил се персонаж. По правилата на жанра би трябвало да има една последна среща между двамата и магьосника да разкаже липсващите части от историята, преди да го сполети възмездието от ръцете на Стрелеца. Но пък едно такова клиширано действие не би се вписало в стила на поредицата.
Сега ми остават по-малко от 400 страници до Края.

3 коментара:

  1. Ама верно си упорит! Аз си останах до първа книга и бих казала, че рядко съм скучала повече...
    sol_lam

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност аз точно на 23.04.07 някъде около 22:37 дочетох и последната книга. ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Ami krajno wreme e da spodeli6 i wpe4atleniq :-P

    ОтговорИзтриване