петък, май 04, 2007

Разпръснати слънца

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Брад
Година: 2007

Поредния том от сапунената космическа опера "Сага за Седемте слънца". Андерсън продължава да разтяга действието и да използва чеховската пушка на стената като основен похват.
Книгата не затормозява, чете се бързо, а сигурно дори си има и почитатели.

2 коментара:

  1. Определено има голям почитател в мое лице. По темата Ти съдя, че не си особено прехласнат, но все пак я следиш. Интересно ми е какво ли мислиш за четирилогията на Дан Симънс - Хиперион..

    ОтговорИзтриване
  2. В интерес на изтината чета всичко, публикувано в "Избрана световна фантастика" на Бард, затова обръщам внимание и на Кевин Андерсън.
    Хиперионите ги четох отдавна, установил съм, че доста са ми избледнели като спомени, имам добро мнение за тях, но не бих ги препрочел. От друга страна, прочел съм всичко на Дан Симънс, издадено на български (е от "Песента на Кали" имам още 80 страници) - мнението ми за автора като цяло е много объркано. Повечето му книги са добре написани, но "Песента на Кали", "Кухия човек" и "Лешояди" са меко казано мрачни. Хиперионите и Илион&Олимп пък са с прекалено много препратки към Шекспир, Кийтс, Пруст и кой ли още не, което прави пълното проследяване на смисловите пластове трудна задача. Поне за мен, де.

    ОтговорИзтриване