Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1997
Добре де, книгите настина са детински и наивни, но са приятни за четене.
Обаче има един добър размисъл какво ще стане, ако хората започват да озверяват и как ще можеш да различиш веровете от човецитв. Много добър въпрос, ще ми се да му намеря отговора.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Аз ги прочетох на 25 години и не им се израдвах толкова, за разлика например от "Приказка без край", която прочетох много по-късно, но мисля, че е велика, велика книга.
ОтговорИзтриване:)
Но пък децата на около 6 се кефят много на Аслан, а и съм чувала, че Роулинг била фен на поредицата.
Аз ги чета на 31, предимно в адския транспорт. ;-)
ОтговорИзтриванеА "Приказка без край" не съм чел (все още).
Догодина излиза филмът. А книгите у нас май бяха пуснати от недооценените и злощастни "Аполо Прес", които бяха единственото родно издатеслтво, дръзнало да рискува с тоталния литературен маниак Ричард Леймън. RIP & respect.
ОтговорИзтриванеИК Труд ги преиздадоха покрай първия филм, но аз чета точно на Аполо варианта. Ричард Леймън има издаднен роман и от Плеяда ("Плът"), макар че останалите излязоха точно от Аполо Прес.
ОтговорИзтриване"Плеяда" не са публикували Леймън. Всичките негови шест романа, издадени у нас (включително и "Плът") са под шапката на вече несъществуващите "Аполо Прес". В няколко списания са пускали негови разкази, обаче.
ОтговорИзтриванеВероятно съм се подвел по корицата на романа - свикнал съм да свързвам този стил рисунки на Петър Станимиров с Плеяда.
ОтговорИзтриванеСтанимиров не е рисувал Леймън. :)
ОтговорИзтриванеОтново си пар - корицата на "Плът" е от друг художник.
ОтговорИзтриване;)
ОтговорИзтриване