Когато едим мъж е на колене

Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Година: 2007

Трябва да си призная, че Андрея Илиев е един от любимите ми автори. Този сборник се състои от 2 разказа и една повест. (Първото издание на "Когато един мъж е на колене" е под заглавието "Левкемия".)

• "Когато те наливаха основите" - хубав, къс, стегнат разказ, описващ сблъсък между бригада борци от затънтено провинциално градче и доста по-рафинирани столични мутри, превземащи района им. Хареса ми интригата, вкарана чрез намесата на бивше ченге и екипа му в цялата каша.
• "Когато гарванът заграчи" - много, много добър разказ. Отново бившето ченге Деков и неговите помощници - бившия затворник Крушата и също бившето ченге и настоящ наемен убиец Иван Хищника/Стрелеца са забъркани в действие, в което нищо не е каквото изглежда. Честно казано идеята за изпълняване на "мокри поръчки" от отряд бивши и настоящи полицаи, добре покрити с "чадър отгоре," ми е хрумвала и на мен - убийствата на едри бандити у нас се извършват почти без грешки и без жертви сред цивилното население. Много харесах издирването на "Ерик" - Деков успя да стигне до него без нелепи случайни съвпадения или почти магически добита информация от лабораториите, просто хвана всички възможни нишки и достатъчно от тях започнаха да се разплитат. Може би само хепи енда разваля малко разказа.
  
• "Когато един мъж е на колене" - винаги съм смятал, че това е най-силното произведение на Андрея Илиев. Не успях да го препрочета, стигнах до раковото отделение за деца и спрях, прекалено силно ме удари под лъжичката. Много харесвам описанията на действието - никакви странни техники, специални оръжия и сложни планове, всичко е безмислостно и просто, а поради това - непредвидимо и безотказно. Смъртта на Таралежа си беше откровенно избавление.