сряда, май 06, 2009

Черният ангел

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2005

Това е книгата на Конъли, която ме грабна най-много. Може би защото кръстосва сюжети от два любими ми филма - Sin city и The Prophecy. Освен това разсейва съмненията за полудяването на Чарли Паркър, които ме бяха обзели в края на "Белият път" (гарваните над затвора с Проповедника, цялата работа с Китим - демона в човешко тяло), падналите ангели наистина ги има и наистина бродят сред човечеството. Ще взема да се прежаля някой ден и ще се пробвам с "Книга на Енох" - този апокриф е основата на куп филми и книги.
Другата забележима разлика с предните книги е наличието на загадка. До сега книгите бяха ясни (с изключение на самоличността на Пътника във "Всяко мъртво нещо"), а тук Конъли вкарва няколко загадки - човешката самоличност на Асмодей и местонахождението на пленения Имодей. Развръзката също е най-добрата до тук. Историята за победата на цистерциански монах над Имодей и последвалото през вековете дебнене и издирване между цистерсианците и Вярващите (придобилите плът паднали ангели - или поне вярващи в това хора) на фона на хусистките войни, Реформацията, френската революция, Втората световна война направо си плаче за отделна книга (нещо подобно на "Сянката на Ендър").
Джон Конъли не изпада в обичайната за поредиците грешка - или да "консервира" или бясно да развива героите си (често това води до изместване на фабулата на романа на 2-ра позиция). Чарли Паркър, Ейнджъл, Луис, Рейчъл, Уолтър Кол - всеки един от тях се променя по малко във всяка следваща книга, същеременно без да се разделя с основните черти на характера си.

Харесах:
Повечето престъпници са тъпи и тъкмо за това са престъпници.
***
древно и вехто като света
***
Винаги съм се надявал безсмъртието да дойде по сигурния начин - като не умирам.

1 коментар:

  1. Анонимен7 май 2009 г., 18:15

    Ханко: Абе велик е Конъли, велик... Да идва следващата - обаче с Паркър , Луис и Ейнджъл...

    ОтговорИзтриване