Книга за изгубените неща

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2007

Най-четивната книга на Джон Конъли. Освен това - най-меланхоличната.
Като цяло - приказка за възрастни, които все още помнят какво е да си дете в труден период. Класическата история - любящата майка починала и дошла мащехата с природеното братче. Депресираното момченце избягва в друг свят, подмамено от зъл магьосник, и тръгвайки на пътешествие през него попада в сюжетите на няколко класически истории. Oбаче дотук с класиката - нищо не е такова, каквото се очаква да бъде и момченцето научава това по болезнен начин, като се принуждава бързо да израсте и преоцени собствения си светоглед.
През цялото време в мен се пораждаха асоциации с други подобни книги - "Хрониките на Нарния" на Клайв С. Луис; "Братята Лъвски сърца" на Астрид Линдгрен; "Очите на дракона", "Талисманът" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг; "Снежанка и седемте самураи" на Том Холт; "Вещерът" на Анджей Сапковски; "Тамзин" и "Последната еднорога" на Питър Бийгъл.
Донякъде съм приятно изненадан (чудесно разказана позната ми вече схема), до някъде - разочарован от книгата (очаквах поредната история за Чарли Паркър).

Харесах:
човек е винаги син на баща си, без значение на каква възраст е