Когато дойде паякът

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 1994

Случайно поаднах на една от ранните книги на Патерсън за Алекс Крос. За съжаление - вече бех гледал филма. Стилът на историята доста се различава от обичайния - имаше епизоди на съдебен трилър в стила на Гришъм и еротични сцени на ръба на хард-класификацията. За сметка на това пък го нямаше безкрайното мънкане и самосажъление на Крос към себе си и личния си живот. Заради подмятанията в другите книги очаквах Гари Сонеджи да е някоя доста по-зловеща фигура.

Харесах:
той всичко вършеше почти, но никога до край
***
На никой не му пука за тях.
Нищо ново, Алекс. На никой не му е пукало за тях, докато са били живи. защо очакваш някой да се развълнува от смъртта им?
***
Да, аз съм избухлив. Не, няма да позволя на това лайно да се ебава с мен.
***
Голяма страна, много шантави на свобода.
***
Никога не пропускам възможността да си държа устата затворена.
***
ако не можеш да изтърпиш наказанието, не извършвай престъплението