Отмъщение от отвъдното

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2009

Когато един автор го бива, слаби работи не се пишат. Книгата е 250 страници ретроспекция на събитията отпреди раждането на Чарли Паркър до самоубийството на баща му 16 години по-късно и само 60 страници история в настоящето. Ами добре беше. Страхотен разказ, образен език, чудесно подбран ритъм и смяна на гледните точки.
Продължава да не е ясно кой или какво е Чарли Паркър, но пък противниците му определено не са хора. Този път на сцената се появиха двама "григори" - от библейските исполини, предизвикали гнева Господен, Потопа и падението на ангелите. Въпросната двойка преследва Чарли Паркър още отпреди да бъде заченат (съвсем в стила на "Пророчеството" с Кристофър Уокън), действаща по заповед на Добромил (явно Сатаната ще се появи собственолично в един момент).Срещу тях действа анонимна група хора (поне за други не се споменава), условно наричащи се (или прикриващи се като) Пети отдел. Бих казал, че са от добрите, но това не е много сигурно, помощта за Чарли Паркър всъщност е странична функция на дългогодишната им опреация, в която той е примамка за изроди и зли сили, а те просто прибират и елиминират влезлите в капана. В епилогът беше маркирана потенциална връзка между Чарли Паркър и младата полицайка от "Зли хора". Все още не схващам мястото на Колекционера/Кушиел - тъмен, светъл, инквизитор?
Единственото което мога да направя, е да стискам палци за скорошната поява на следващата книга и да очаквам да е от калибъра на "Черният ангел".

Харесах:
Недостатъците му бяха незначителни, прегрешенията - простими.
***
живот, пълен с вино, жени и песни, до едно в умерени количества, но от добра реколта
***
Така постъпваме с любимите си хора - лъжем, за да ги предпазим. Не всяка истина е желана.
***
Винаги ми е харесвало да гледам как живеят ирландците. Става ми по-добре, че не съм един от тях.
***
Можеш да си мислиш, че си запомнил най-важното, но си спомняш само онова, което не си забравил - важно или не.
***
-Боже, откъде се сдоби с такива приятели?
-Не знам точно, но Бог едва ли има нещо общо.
***
Изкушавам се да те попитам дали това ти звучи налудничаво, обаче знам твърде много за теб, за да ти повярвам, ако ми кажеш "не".
***
беше толкова грозно, че чак беше красиво, или пък толкова красиво, че нямаше място на този свят
***
Хайде да пием, за да си спомним и за да забравим!