Автор: Робърт Хайнлайн
Издател: Бард
Година: 2009
Някои книги на Хайнлайн ги прочитам на един дъх и понякога ме удрят като чук по главата. Други едвам ми вървят и честно казано - забравям ги много бързо. Тази е от втория тип. Подобно на "Отвъд залеза" и тук цялото повествование е пропито от протяжни размисли на жена (имам резерви за правдоподобността) и разврат (доста самоцелен, но пък вероятно в духа на '60-те години на XX-ти век плюс нещо като Джей от филмите на Кевин Смит).
Историята е за трансплантацията на мозъка (и личността) на престарял финансов магнат (разбира се - най-богатия човек на Земята и пак разбира се, много широко скроен чешит) в донорско тяло (по стечение на ред обстоятелства - на неговата лична асистентка, изключително красива и е%#&ва млада дама). Само дето нейната личност си е останала вътре и започва да му дава наставления как да стане жена (основни теми - облекло и съблазняване). Подобно на "Странник в странна страна" пак се появява стария привлекателен умник ала "Джубал Харшо", който трябва да бъде успешно прелъстен след упорита съпротива (кхъ, кхъ, ако имаше виагра по онова време не ми се мисли на къде щеше да се отплесне творчеството на Хайнлайн), пак се отприщва разврат във всички посоки. Върха на всичко беше в края, когато и стария умник се намърда в донорското тяло и стана съвсем сложно да се проследяват "вътрешните" разговори. Все пак някои, ъъ, "забежки" от "Отвъд залеза" бяха спестени.
Единственото, което спасява отчасти книгата е хапливия и забавен език на Хайнлайн и обичайните му проповеди на тема "толерантност" (май все още не съм достатъчно узрял за тях), както и обичайните саркастични коментари за държавните администрации. Интересни ми бяха вметките тип кратка новинарска емисия, чрез която се обрисува света (подобен похват използва и Флип Дик в "Юбик") - днес, 40-годи по-късно има и някои близки попадения, но като цяло - нищо познато.
Обощено - доста съм разочарован.
Харесах:
Да изглеждаш добре най-често е наследствено, за останалото трябва да се погрижиш сам.
***
най-грозното нещо, появило се на тоя свят след кастрирания шопар
***
Сълзите са смазочното масло на душата.
***
лекарите рядко виждат пациентите си в най-добрата им светлина
***
не обичам да се наемат хора за опасна работа дори когато те са съгласни
***
Понякога ме изненадваш, понякога ме изумяваш, но най-често общуването с теб ми доставя удоволствие.
***
Това е като с данъците. Колкото и да ги плащаш, само стават повече.
***
нека първо да приключим с душевния стриптийз
***
не е никак лесно да управляваш феодално царство насред излязла от контрол демокрация
***
Програмата ми е като на проститутка в деня за получаване на заплата.
***
Всеки завършващ студент може да чертае красиви графики и да прави неграмотни заключения, основавайки се на недостатъчни факти.
***
Някой ден може би ще преборим смъртта, но се съмнявам когато и да било да премахнем данъците.
***
Никога не съм правила малки грешки - само големи.
***
с пари можеш да постигнеш всичко, което е физически възможно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Абе, доста си писал, повече отколкото за много други книги. Направила ти е впечатление, пък дори и немного добро ;)
ОтговорИзтриванеХайнлайн мми е от любимите автори. Може би затова и често ме разочарова - очаквам МНОГО от книгите му.
ОтговорИзтриванеСпоред мен тази е най-слабата книга на Хайнлайн, така че нещата си имат и хубава страна - няма да се разочароваш толкова от следващите му книги. :)
ОтговорИзтриванеСега остава и да ги издадат. Имаш ли някакво инфо?
ОтговорИзтриване