Автор: Александър Громов
Издател: Бард
Година: 2009
Силна книга. Принципно е военен екшън (не си падам по военно-морските истории, но тази беше добра), смесен с шпионска история. Имаше по нещичко от "Зов за завръщане" и "Звезден лабиринт", но основата си остават братя Стругатски - практически книгата е вариация на "Обитаемия остров" и "Бръмбар в мравуняка". Громов е отишъл малко по-далече с предположението, че сред потомците на метахомите ще има и атавистични индивиди, които е желателно да бъдат върнати обратно сред хората, за да изживеят там живота си (а и евентуално да помогнат на човечеството да не изпадне в ступор). За мое съжаление Ореола беше само загатнат (но и с людените на Стругатски е така - няма смисъл да се напъваш с описания на същества извън обхвата на възприятията ни).
Адски ме впечатли езика - кратък, стегнат и много въздействащ (а може би просто съм пристрастен къ старата руска школа с нейния суров, пестелив, цинично-сантиментален изказ).
Харесах:
Сходството не е равенство.
***
Не се съгласявай да умираш заради чужди игри.
***
Аз съм стар човек и мразя войните, които не могат да бъдат спечелени.
***
Да ги убеждаваш е безполезно, а ги унищожиш - безсмислено, ще дойдат други.
***
да си организираме някой тупаник, стига да сме сигурни, че няма да ядем бой
***
Не е удивително, че резултатите от правилни решения са са солидни и дълговечни. Отдавна никой не се удивлява и на обратното - много по-често, отколкото ни се иска, резултатите от погрешни решения са още по-солидни и дълговечни. Не ни учудва дори това, че понякога се оказват полезни.
***
това, което го няма тук и днес, може да се появи другаде и утре
***
Единственият начин да победиш в нашия подл свят е да станеш по-подъл от него.
***
Все пак сме хора. Където има подлост - там сме и ние.
***
Дори в очите на чироз може да има някакви чувства.
***
сърдечни разговори и гадня пиячка
***
Тишината, която заплашва да се взриви, се струва оглушителна и тревожна само постфактум и само на онези, които са оживели.
***
Да искаш и да решиш - това са различни неща.
***
историята не трябва да се чете, а да се прави
***
Не учи кокошката, яйце...
***
братска могила на хиляди несретници, непознали приживе вкуса на братството
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар