Лицето над водата

Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: Бард
Година: 2009

Силвърбърг винаги ми е бил труден за четене, с изключение на историите за Маджипур (може би защото ги четох доста отдавна). Най-много ме тормози основната му тема - търсенето на себе си и осмислянето на съществуването си през протяжни пътешествия и монотонни размисли. Тази книга не се различава от другите, само че вмест в планина или пустиня действието се развива на кораб, плаващ в окена на чужда планета. Останалото - общия разум на планетата, унищожената от Слънцето Земя, приключенията на героите са само за фон.
За пореден път усещам недобре обмислени елементи в историите на иначе уважавани автори. Примерно "полуживи микроорганизми" не мога да си го представя що за чудо на природата трябва е. Отделно не разбирам на планета, обхвната от общ разум, каква роля играят хищниците. Както и да е, явно прекалявам с взирането в маловажните детайли.

Харесах:
Безмълвни като нарисуван кораб върху нарисувано море.
***
Наоколо сновяха тъмни фигури - сомнамбули или мечтатели.
***
Докторът може да е абсолютен копелдак, когато не е на работа, стига да се грижи добре за пациентите си.
***
-...Превръщаш се в жив мъртвец.
-Пак по-добре, отколкото да си мъртъв мъртвец.