Автор: Уелуин Кац
Издател: ЖАР&Симолини
Година: 2005
Вече загубих броя на прочетените истории, свързани с крал Артур. Тази не е нещо потресаващо, но е кратка, семпла и приятно написана. Противоборството между Кръгът (жените) и Линията (мъжете) - строго обособени групи със специфични облекла и сили доста ми напомни за "Не е време за дракони" на Перумов&Лукяненко, но тази е доста по-ранна. Стилът ми напомняше малко за Гай Гавриел Кай, а се оказа, че и Уелуин Кац е канадец.
Харесах:
Беше часът на тишината, когато цветовете се губят. Сиви руини, сиви скали, сиво море, сива земя и сиво море.
***
Който хваща вълка за врата, без да държи тояга в другата ръка, трябва да е безразсъдно храбър.
***
Недовършената игра не е загубена.
***
Когато единствения смисъл на животат ти си ти самият, смъртта е тежка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар