Метален рояк

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Бард
Година: 2008

Книга, писана в традиционния за Андерсън "епичен"стил - 450 безсмислени страници последвани от 150 посредствени (за пръв път се промъкват по-сурови нотки и "добрите" вече не успяват да се докопат до разврръзките 1:1 000 000). Подължава се бясното разтягане на локуми, подробно проследяване на незначителни сюжетни линии и като за капак - Андерсън не се посвени да задълбае в посока "единния вселенски разум".
Много ме забавляваха натруфените лафове, особено "незаконно въстание" и "церемониален боен кораб". Дали понякога посредстените авторите на многотомни поредици обмислят какво всъщност пишат за попълване на обема?
Честно казанао, най-много ме дразни почти непрекритата пропаганда на старата идея за Краля-слънце (Батюшка-самодържец и т.н.) - добър, умен решителен, благороден, който сам ще оправи всичко, стига само лошите министри да не му пречат. Смешното е, че противовеса му е точно "самодържец" - председателя на Ханзата, действащ като типичен диктатор (а реално нищо не се казва за политическото устройство на земната Ханза, освен че има председател, склонен към еднолична власт).
Добрата вест е, че остана само един последен том.

Харесах:
Като контролирам информацията, мога да контролирам настроенията, а като контролирам настроенията, мога да променя реалността.
***
тънката разлика между информация и знание
***
В най-добрия от възможните светове умният човек прави разумен избор и умните хора го следват. по-често обаче поне ено от трите не е вярно.
***
Има разлика между това да си оптимист да си идиот.
***
сразен но не и унищожен, разбит, но все пак оцелял
***
Разполагаш с цялото време на света... пет, десет секунди... колкото ти трябват.