Дан на Хрътките

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2009

Много се заричах да не започвам поредици, които не са доиздадени или поне донаписани. Изкуших се да започна тази в разрез с намерението си и вече съжалявам. Поредицата е адски интересна, във всеки том има податки към други събития, които е много забавно да наместваш една към друга, уви - на мен почти половината книга ми трябваше, за да си поприпомня кой, къде, кога, кому, защо...
Отделно е твърдото ми убеждение, че Ериксън пише няколко книги в една обща вселена едновременно и за по-лесно ги събира в общи томове.
Този том беше може би най-тъжния. През цялото време витаеше усещане за обреченост и краят беше подобаващ - Аномандър Рейк се принесе в жертва на Драгнипур за да прекъсне най-сетне цялото безумие. Умряха още Подпалвачи на мостове в никому неясна схватка (това явно ще остане за другия том, както и поръчката към Карса Орлонг за убийство на бог). Завръщането на недоумрели действащи лица вече не ми прави впечатление, дори когато става дума за Древен бог или убития бог на смъртта. Дивото пътуване на Маппо Рънт през световяе и селения с впряг на Търговска гилдия Тригали към Икариум също ще завършва в другия том. От останалите събития имам повече въпросителни, отколкото ясни идеи какво и защо се случва. В стила на Ериксън - ще разбера в 10-тия том, ако все още си спомням какво ме е озадачило (освен историята за войната на цялата раса Джагът срещу Смъртта).
Изказът на Ериксън продължава да ме очарова - на места семпъл, на места - пищен, но винаги адски колоритен.
А, да: мразим Круппе, любезни, мразим го! Пак съм доволен, че Ериксън го засече с в обща сцена с Искарал Пъст само за една страница, иначе съвсем щях да лудна от литаниите двамата противни олигофрени.

Харесах:
отричането на отказа
***
кафявите й очи бяха големи като на просяче
***
Винаги си щедър с моите пари.
***
Стражи без нищо, което да пазят.
***
Човек без страх е човек, забравил правилата на живота.
***
Там, където се роди култ, жреци и жрици се появяват със спонтанността на плесен по хляб.
***
Нямаше повече полза, отколкото тупването на бебешки юмручета в тишината, нехайна за всякакъв плач.
***
Живите нивга не слушат мъртвите... И правилно. Ако бяхме толкова умни, щяхме все още да сме живи.
***
Без последователи цивилизацията никога нямаше да се роди.
***
Тиранинът вирее, когато първият шибан глупак отдаде чест.
***
-Вие сте луд!
-Не оспорвам мнението ви. Въпросът е дали вие сте нормална.
***
Ей това му е проблемът на света, нали? Никакъв мерак за нещо ново!
***
Можда се идиоти, Сцилара, но сме лоялни идиоти.
***
Няма полза да стоим заедно, защото всеки от нас ще падне сам.
***
Най-трудното за преподаване е умението да оцелееш.
***
Простите същества не са прости. Те са различни.
***
Дойде ли смъртта, душата чака.
***
Скръбта е най-самотното от всички чувства.
***
нищо по-натопорчено няма от това да бягаш колкото ти сили държат със скоростта на охлюв
***
Чист като музика, светъл като истина, силен като увереност.
***
Неврози, изваяни в камък.
***
трикрако псе, подгонило зайци в полето
***
Как толкова често претенцията за право води до това друг да загуби своите права. В който момент всичко се свежда до това кой държи най-дългия меч.