Земно ядро

Автор: Скот Сиглър
Издател: Бард
Година: 2009

Напоследък прочетох няколко подобни книги - "Тунели" и "Пропадането" също са истории за подземни цивилизации, враждебни към нашата на повърхността, а "Докосване до султана" е сходна с нелогичния екшън и дървеняшкия стил на разказване.
От години Бард са занемарили подборката на книгите в поредицата "Избрана световна фантастика", така че тази дори не е най-слабата в нея. Просто на тоя насилен екшън с елементи на фантастика мястото е в "Кралете на трилъра".
Много ме подразни клиширания финал - експлозия на вулкан, но достатъчно бавана, за да може последните оцелели герои да се измъкнат на косъм. А епилогът с мачисткия реваншизъм и плановете за ксеноцид ми прозучаха по-фалшиво и от родния конкурс за Евровизия.
Все пак имаше един интересен момент - технологията за пробиване на километрични вертикални тунели чрез изпаряване на скалата с лазер и изсмукване на парите с вакуум. Проблемът беше, че опита да си представя как ще стане това за описания период все ме навеждаше на мисълта, че вместо дизелови генератори в лагера би трябвало да има ядрен реактор. Идеята за корпуса на космически кораб като шина за данни и захранване едновременно беше интересна, но не успях да си представя като как ще стане. Май инженерната деформация почва да ми се отразява все повече.

Харесах:
Ако може да мисли само за мръсотията по килима си, значи заслужава нещо още по-лошо.
***
лудо алено и смъртоносно жълто
***
Културата им е военна. Ще умрат, но няма да се признаят за победени.