Пергаментът

Автор: Хал Дънкан
Издател: 2007
Година: ИнфоДАР

Да кажа, че книгата е странна, е все едно да кажа, че водата е мокра. Почти от година (след "Здрач" на Глуховски) не съм чел нещо, което да е поне близо до подреденото безумие на тази книга. Принципно винаги съм мразел книгите, в които сюжета е не просто нелинеен, ами и прескача без маркировка към различни гледни точки, сюжетни и хронологични линии. Е, тази е изключение - почти безпроблемно се следи омотаното действие на различните герои по целия Пергамент. Богатият език на автора също е от полза.
Книгата ми напомня едновременно за "Вселените на Правдивия" на С.П. Сомтоу, "Донърджак" на Роджър Зелазни и "Тъмната кула" на Стивън Кинг, като същевременно си остава уникално странно четиво за мен. Дали я харесах е сложно да си отговоря - подобно на "Прераждането на Исус" на Джеймс Босеньор всичко ще зависи от края на историята (не че третата от поредицата за клонирания Исус ще излезе в обозримо бъдеще). "Пергаментът" е базирана на фрагменти от древните митове на Месопотамия и Финикия, преплетени с апокрифите на Стария завет и събития от 20 век, всичко това поднесено през гледните точки на 7-8 герои-безродници (едновременно свръх-хора, метахоми, ангели, богове и демони), преживяващи трансформации в различните епохи и светове от Пергамента (цялата възможна Вселена). Идеята за Напева, който формира света и древния истински език, в който форма, съдържание и емоция са едно и може да служи като инструмент за промяна или разрушаване на на реалността съм я срещал и друг път, но тук е адски ъъ, релефна? Гей-любовната история на двама от безродниците ми се струва набутана основно заради личните сексуални предпочитания на автора, поне до момента не обогатява с нещо историята, но пък и не я затлачва с нищо.
Сложничко е за четене, но вечер Theater of Tragedy и бутилка мерло доста подпомагат процеса.
Ще направя пауза и се захващам с "Мастилото", любопитно ми е какъв Апокалипсис си представя Дънкан.

Харесах:
Погледнах единия, после другия, всички бяхме опиянени от алкохол и мъка, и почувствах, че това е един от онези изключително важни мигове, когато си сигурен, че току-що си разбрал нещо значимо и си го забравил на мига.
***
Щом ще влизаш в Ада, добре е да имаш резервен план.
***
за да достигнеш до изкуствения интелект, трябва да преминеш през изкуствения идиотизъм
***
Всяка достатъчно усъвършенствана форма на магия не може да бъде различена от технологията.
***
Той е по-ясен, по-прецизен от математиката, по-поетичен от песните на хората. Той е езикът, на който е написан света.
***
оголвайки зъбите си в гримаса, която бе твърде мила, за да е подигравка и твърде студена, за да е усмивка
***
да си мъртъв не е кой знае какъв живот
***
Децата имат къса памет, а възрастните имат богат опит в самоизмамата, но аз помня.
***
Бъдещето се гради върху руините на миналото и е обитавано от неговите призраци.
***
Всички чуваме гласове, докторе. Само че повечето хора намаляват звука им почти до край.
***
Миналото е новото бъдеще. Утрешният ден много прилича на миналата година.