Шапка пълна с небе

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2012

Имам нужда от четиво за повдигане на бойния дух, така че посегнах към неприкосновения запас от Пратчет.
Тифани, героинята от "Дребнио волен народ" е поотраснала достатъчно, за да започне чиракуването си като вещица. Но не е достатъчно пораснала, за да е имала време да поиравни дарбите с познанията. Така че неволно привлича вниманието на поредното Нещо, бродещо наоколо. Нещо безсмъртно и всемогъщо, тъпо и неуязвимо, но направило лоша преценка в избора на мишена. Защото Тифани е могъща, Баба Вихронрав е наоколо, а НакМакФигъл не изоставят своите, дори когато са от друга раса.
Забавна книга, макар че предпочитам историите за Стражата.

Харесах:
Тя събираше тишина, както другите си събират канап.
***
традиционното меле между клана на булката и клана на младоженеца, което би могло да продължи ди петък
***
Трудно е да говориш с някой, който те слуша внимателно през цялото време.
***
още при сватбата мъжете придобиват цял куп допълнителни сетива, които им се набиват в мозъка, и едно от тях служи да подскаже на мъжа, че внезапно е загазил до уши в големи проблеми
***
Звездите са лесни, хората са трудни.
***
...детенце, току-що научило, че за балоните, както и в самия живот, е важно да знаеш кога да не му отпуснеш края. Целият смисъл на балоните е да научат дечицата именно на това.
***
Хич не е лесно да се опитва човек да организира тълпа от родени организатори.
***
Да се върнеш там, където си тръгнал, не е същото като да не си заминавал.