Крадецът на книги

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент
Година: 2010

Очаквах много от книгата - добри отзиви и чудесните впечатления от "Аз съм пратеникът". Не ми допадна много.
Историята е от епохата на Третия Райх. Децата на преследвани комунисти ще бъдат дадени за осиновяване в семейство на бедни бачкери в Бавария. По пътя момченцето умира (вероятно от туберколоза и недохранване), майката оставя момичето в приемното семейство и изчезва завинаги. Момиченцето има късмет - осиновителите ѝ са чудесни хора (жената е хлевоуста и проклета, мъжът - кротък и топлосърдечен). Макар и трудно, тя се адаптира към новия си живот в бедняшкия квартал чрез терапия с четене на книга. Постепенно животът ѝ потръгва в - игри със съседските хлапета на улицата, училище, занимания в Хитлерюгенд. А Втората световна война набира сила - първоначално се проявява като влошаване на икономическата ситуация, с напредването на годините идват мобилизацията и бомбардировките. Дълго време семейството укрива евреин, чийто баща е спасил живота на съпруга през Първата световна война. Момичето и най-добрия ѝ приятел (влюбен от самото начало в нея) извършват дребни кражби на храна, опитвайки се да останат поне стъпка пред откровения глад. И крадат книги за нея (от място, където всъщност момичето просто може да ги вземе, ако иска). Всичко върви почти добре, до нощта, в която противовъздушната отбрана пропуска нальот на съюзническата авиация.
Разказът се води от гледна точка на Смъртта. Би трябвало да е интересно, но непрекъснатите бележки, коментари и спойлери предимно ме дразнеха.

Харесах:
Лишените от средства винаги се стремят да пътуват нанякъде, сякаш отиването от едно място на друго може да помогне. те пренебрегват факта, че в края на пътуването ще ги очаква само един нов вариант на същия стар проблем.
***
Човек може да върши задкулисно всякакви хубави неща, когато има лоша репутация.
***
упражнил свещеното си право да се държи като глупак