Ужас

Автор: Дан Симънс
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

Уцелих времето за четене на книгата. Зимата в България дойде най-накрая и на фона на студ от -6 градуса Целзий чудесно се чете за арктическия кошмар от XIX-век, когато температурите по правило са под -40 (неприятно е, че в превода е оставена оригиналната скала на Фаренхайт, макари всеки път обяснявана под линия).
Арктическа експедиция на Изследователската служба на Адмиралтейството на Британската империя за пореден път търси Северозападния път, свързващ Атлантическия океан през Северния ледовит с Тихия океан. Два преустроени военни кораба и повече от 160 мъже тръгват от Британия, за да не се завърнат никога повече. Следи за съдбата им не са останали, така че Дан Симънс твори своята история. Пленени от леда, обкръжени от студа, под постоянния удар на скорбута, мъжете от експедицията преживяват няколко години, за да се сблъскат с проблем, лош колкото и намаляващите припаси: чудовище сред, превъзхождащо многократно белите мечки по размер, свирепост и интелигентност. И под ударите на всички врагове експедицията започва да се разпада парче по парче. До края, какъвто и да е той (Симънс прибягва до стария трик да не дава своя отговор, за само да го намеква).
Добре разказана история, без да има размаха на поредиците Хиперион или Олимп, със същия акумулиращ ужас като в "Песента на Кали", но без слабия край на "Лешояди".
Струва си да се прочете, въпреки правописните грешки, раздутия формат и лошо изработената корица.
Имаше няколко персонажа, които успях да почувствам близки по един или друг начин: капитан Крозиър, леден лоцман Бланки, лейтенант Ървинг, стюард Бриджънс. Интересна съдба им е отредил Симънс, макар и предимно лоша.

Харесах:
Едрият мъж беше ако не слабоумен, то толкова близо до това, че на практика разликата не можеше да се усети.
***
Когато имаш работа с глупаци, след известно време започваш да мислиш като тях.
***
довърши обличането му с безстрастната ловкост, позната само на майките и бавачките