Купата на небесата

Автор: Грегъри Бенфорд&Лари Нивън
Издател: Бард
Година: 2014

Претопляне в микровълновата.
Нивън е извадил черновите на поредицата "Пръстенов свят", Бенфорд е добавил малко научно-технически стил и се е получил настоящия роман. Пъри от поредица, разбира се.
Човечеството е поотремонтирало Земята и е започнало колонизация на планети  чрез кораби с подсветлинна скорост, носещи екипажи в хибернация. Един от тях е с проблеми - запасите няма да стигнат за достигане на целта (планета годна за живот, около която се излъчват странни гравитационни вълни). По пътя застигат гигантски извънземен кораб - слънце, обгърнато от купа с размерите на слънчева система (нещо подобно на подвижна Дайсънова полу-сфера). На купата има атмосфера, годен за дишане и живот. Земляните стоварват изследователски екип, който да проучи възможността за попълване на запасите. Екипът е частично пленен от Птичите хора (изглежда най-могъщата раса на купата), отчасти се измъква. Започва обичайното - бягане, проучване, разкриване. Историята завърши с нещо като вдъхновено от непокорните земляни въстание на една от по-нисшите раси, отглеждани на купата.
Другото - в следващия том.

Харесах:
коктейлно парти без слушатели би се превърнало в лудница
***
Странен разум. Но инженерството е универсално. Нещата работят или ги променяш.
***
Себепознанието обикновено носи лоши вести.
***
Естественият подбор облагодетелстваше едновременно харизматичните лидери и аналитичните умове, които мислеха дългосрочно. Социалната пирамида се издуваше в средата, където бяха разнообразно компетентните.