четвъртък, юли 06, 2017

Нощният ловец

Автор: Джеф Линдзи
Издател: Бард
Година: 2006

Най-сетне имам възможността да прочета книгите за Декстър, необичайния сериен убиец.
На 3 години Декстър е прежиял смъртта на майка си, нарязана на парчета от други наркотрафиканти. Осиновен от поицейски детектив, той израства като класически социопат. Пастрокът му чудесно разпознава симтомите и прави всичко по силите си да подсигури някакво бъдеще за момчето - научава го как да организира десйността си, как да прикрива следите си, как да контролира импуслите за насилие. И най-вече как да подбира жертвите си. Защото един дълогодишен детектив чудесно знае колко изроди успяват да се измъкнат безнаказано от закона въпреки извършените гадости. Възмездието може да се стовари върху тях от неочаквана посока и един серен убиец да стане общественополезен.
В текущите дни Декстър работи като лаборант в полицията, специалист по кръвния анализ. Въпреки че мрази кръвта. Има си приятелка с две деца. Въпреки че не се интересува от жени или секс, но все пак харесва деца. Доведената му сестра се опитва да изгради кариера в полицията и е забодена като примамка сред проститутките. Въпреки че мрази да я въприемат като хубавица, ставаща само за кажгоде.
Като цяло живота в Маями си тече по обичайния начин. Но в града гастролира нов сериен убиец. жертвите му са проститутки, нарязани на парчета и опаковани с подаръчна хартия. Полицията се щура наоколо, като водещата детективка е твърде заета да гради кариера, за да си губи времето с разследване. А Декстър е притеснен - видения му показват какво и ка прави убиеца, което пък го навежда на съменние дали самият той не е въпросния убиец. Като цяло той успешно контролира второт си аз - Мрачния странник, но пък може само да си мисли така.
Историята имаше нелош потенциал, но в колебаието си между сериозен трилър и полицейска сатира Линдзи е прибягнял към едно от най-тъпите клишета: психическата връзка с незнайния брат. при това дори не са близнаци (но пък щеше да е още по-сложно за обясение в и без това оплесканата фабула).
До някъде историята беше спасена от стила "разказ с неочаквани край".

Харесах:
Случва се некомпетентността да бъде възнаградена, и то често.
***
Несъмнено почерк на професионалист. Взимаш главния свидетел и го обръщаш срещу себе си. Ако прецакаш случая през първите няколко часа, в последствие ще си спестиш време и бумащина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар