Показване на публикации, сортирани по дата за заявката Вариант 13. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката Вариант 13. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

понеделник, декември 29, 2014

Прилив

Автор: Даниел Суарез
Издател: Deja book
Година: 2014

Отново пропилян потенциал.
Идеята, че човечеството е недозряло за качествен скок в технологичното си развитие, не е нова (честно казано, споделям я). Идеята за агенция, покриваща много от новопоявилите се технологии, също не е нова.
Суарез започва романа си многообещаващо - учен изобретява метод за отразяване/пренасочване на гравитацията. В момента на пробива неолудитска организация превзема и взривява лабораторията му. Следва събуждане във фантастично напреднала обстановка и запознаване със Федералното Бюро за Контрол на Технологиите - свръхсекретна организация, създадена неофициално през '60-те години на миналия век и съществуваща автономно в практическа нелегалност. Последвалия престой в супер технологичен затвор, където ИИ се опитват да анализират без ограничения в методите гениални, но опърничави учени, с цел създаване на интуитивно съзнание без свободна воля. До тук - нещо като серт версия на сериалите Хранилище 13 и Еврика.
До тук беше добрата част. После историята се отплесна - начело на БКТ се оказа че стои амбициозен и безскрупулен интригант, дясната му ръка е изключителен командос без морал, а лявата - местното бонобо (поклон към Ричард Морган и неговият "Вариант 13"), която освен, усилени феромони, хладен ум, горещи ръце, има и чисто сърце. В затвора пък няколко десетки непокорни гении са сформирали група, наречена оригинално Резисторите. По неясен начин са пробили непробиваемите защити, заблудили са всички ИИ-надзиратели и са поели контрол не само над килиите си (самоподържащи се единици, опаковани от непробиваем пашкул), но и над част от затвора. Оттук нататък действието беше някакъв кърпеж от тъпи екшъни, слаби фантастични комикси и напълно нелогични развития на действието. Всъщност беше толкова зле, че Суарез прибягна без срам буквално към deus ex machina, при това в комбинация с Катарзис и Изкупление накуп.
Като цяло - приемлива идея, лоша реализация.

неделя, ноември 07, 2010

Контакт

Автор: Карл Сейгън
Издател: Бард
Година: 1998

Страхотна книга! Изпуснах я когато излезе, а по-късно не бях много настоятелен в издирването и, което си беше грешка. Най-кнакрая навксах пропуска.
Книгата е до някъде сравнима с най-доброто на Артър Кларк (още един астроном, пишещ общо взето фантастика). Едновременно се обяснява вече известно, атакува се отдавна обезсмисленото и се правят допускания за все още неоткритото.
Книгата е едновременно проста като фабула и много сложна за възприемане като идея. С приятели в ТУ навремето си говорехме точно за това - "интелигентния дизайн" на Вселената (много моля да не се бърка по никакъв начин с бръщолевенията на креационистите) се съдържа във физическите константи, чиясто стойност дефинира една Вселена - ТАЗИ и никоя друга. Сейгън е разбира се много по-напред от нашите полу-трезви разговори някога, борави с физика и висша математика, много майсторски поднесени разбираемо за читателя.
Малко беше забавно - книгата е писана точно преди бума на Интернет и комуникационните технологии, описанията на разнасяни насам-натам персонални факсове и електронна поща ограничена на терминала в института пораждиха доста усмивки в мен. Беше забавно и да чета за действията на СССР през 1999-та - явно през 80-те на никого и през ум не му е минавало, че огромната комунистическа империя ще се разпадне за по-малко от 3 години в началото на 90-те.
За сметка на това описаните християнски фундаменталисти са си живи, здрави и още по-влиятелни, отколкото си е представял Сейгън. "Неандерталците с библии", както ги нарича Ричард Морган във Вариант 13 си избраха 2 поредни мандата подобен на тях президент, а Буш-младши подкопа мита за могъщия америакски президент по-успешно, отколкото многогодишната соц-пропаганда. По-страшното е, че в симбиоза с ислямските малоумници са на път да върнат куп простотии, захвърлени още в края на XIX век, стига да им се даде поне малко шанс.
Краят беше разкошен - Послание от Създателя, сложено на видно място, изискващо познаване на света и мисъл, а не вяра.
Сега остава само да си наваксам и с филма. Харесвам Джоди Фостър, а не сиках да гледам този филм преди да съм прочел книгата, въпреки уверенията, че двете са доста различни и въпреки това много добри.

Харесах:
Нежелателно е да се вярва на твърдение, за което не съществуват абсолютно никакви основания да се смата, че е вярно.
***
позитивна антипатия
***
дали масовия запой е всеобщ галактически проблем
***
първият свещеник бил първия мошеник, срещнал първия глупак
***
тази склонност да се дехуманизира противника
***
да разбираме света, без да бъдем напълно обременени от това
***
Властта просто национализира индустрията, казваше той. Само твърдят, че са капиталисти, но като ги бутнеш леко, веднага им лъсва социалистическата физиономия.
***
Рекламата приучва хората да не се доверяват на собствените си преценки. Рекламата приучва хората към тъпота.
***
скептицизмът е сърцевината на науката
***
тях ги е грижа само за времето, докато са на власт

понеделник, октомври 18, 2010

Малкия брат

Автор: Кори Доктороу
Издател: Бард
Година: 2010

За Кори Доктороу само бях чувал (благодарско, Фокс!), защото не чета английски. Ето че първата му книга на български попадна в ръцете ми. Започнах я сутринта и я приключих същия ден.
Да кажем, че съм ВПЕЧАТЛЕН.
По същество книгата е антиутопия, описваща как терористична атака в Сан Франциско се използва от федерланото правителство на САЩ и Службата за вътрешна сигурност като повод да окупират града и да въведат доста безсмислени мерки за всеобщо следене. Срещу тях се изправят тинейджъри, разполагащи с познания за комуникационните технологии и нежелание да бъдат "тухли в Стената".
По някакъв интересен начин Кори Доктороу си кореспондира със световете, съзадени от Върнар Виндж ("Краят на дъгата"), Артър Кларк ("Последната теорема", "Спусъкът", "10-та по Рихтер"), Ричард Морган ("Вариант 13", "Altered carbon") и същевременно през цялото време имах чувството, че отново чета "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн. Май не малко съвременни автори виждат бъдещето в неособено розови тонове.
Притеснителното е, че повечето мерки за следене и контрол реално вече са достъпни и дори се прилагат, макар и в по-малки мащаби. От друга страна - винаги съм считал притесненията от това за неоснователни - подобно на бащата на главния герой считам, че огромната част от населението всъщност няма какво толкова да крие, отделно не вярвам, че която и да е държавна организация е в състояние да се справи с лавината информация, която ще я затрупа от тоталното следене. Макар че най-добрият вариант е никога да не се разбере всъщност какво може да стане. Властта по правило привлича хора с неособено здрав морал или психика, а абсолютната власт винаги води до пълно израждане на системата и срив след това. Цитатът от американската Конституция в книгата си е много верен - ако хората спрат да вярват на една управляваща система, то те я свалят и заменят с нова, а системата е безсилна да предотварати това.
Определно съм в очакване на още от Кори Доктороу, ще взема да поровя дали няма да се намери някой любителски превод на негови публикации.

П.П.
Ако и тук започнат да огранизират LARP-ове като описаните в книгата - ще се прежаля и аз да отида.

Харесах:

Не става въпрос за нещо срамно, а за нещо лично. За това, че животът принадлежи на теб.
***
Никога не подценявайте решимостта на хлапе с много свободно време и малко пари.
***
Ами ако ме удари гръм, докато ходя с чадър. Забранете чадърите! Борете се със заплахата от гръмотевици!
***
Независимите творци нямат проблем с пиратството, а с неизвестността. Никой не иска да ти открадне песните, ако не ги е чул.
***
Това беше толкова умно и шантаво, че на практика беше извратено.

сряда, април 15, 2009

Родени да убиват

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2001

Май започвам да акумулирам света на Чарли Паркър - интригите в него са семпли и доста познати, но пък разказът е великолепен.
Този път Чарли Паркър се сблъсква челно с група масови убийци, самоопределили се за религиозни съдници над грешниците в старозаветен стил. Притеснителни са паралелите с действителни събития в САЩ - религиозните фанатици с времето все по "щедро" се възползват от свободата си и постепенно се превръщат в огледало на талибаните и останалите ислямски фанатици. Може би наистина не е далече времето, когато "неандерталците с библии" (Ричард Морган, "Вариант 13") ще станат достъчно могъщи, за да предизвикат разцепление в Северна Америка.
Все още не мога да реша за себе си дали виденията на Чарли Паркър ми допадат или не - ако дава "ключ за палатката" щяха да ме дразнят, но те само подпомагат грокването на случая. От друга страна - нарушават реалистичността на събитията. Хареса ми проповедника - също "виждащ", само че тълкуващ тези свои видения през собствената си призма (малко ми напомни за прераждащият се сериен убиец от "Игра на живот" на Кен Гримуд).
Продължавам с "Белия път" - прилепчива се оказва тази поредица.

Харесах:
Миналото никога не умира истински.
***
-...Сам ли живеете?
-Сам с егото си.
-Представям си. Сигурно сте много щастливи заедно.

сряда, декември 26, 2007

Вариант 13

Автор: Ричард Морган
Издател: Бард
Година: 2007

Брутална - това е най-краткото описание, което мога да дам на тази книга.
Ричард Морган ме грабна още с Altered carbon, тази книга е поне толкова добра.
Морган е писал без да се съобразява с "политическата коректност", хуманизма, псевдосвенливостта, християнския морал и каквито общоприети норми мога да се сетя. Прогнозите му за бъдещето на света (особено на САЩ), вижданията му за човешката цивилизация, прогнозите му за технологичния напредък - всичко е мрачно и цинично описано. Само не знам защо отмества действието 100 години напред - всичко изглежда не по късно от средата на XXI-ви век. Особено ми допадна израза преживни по адрес на човечеството (все пак охлос ми допада още повече). Стилът е както и в другите му книги - модерен черен роман.
Нещото, което не разбирам напълно е идеята за създаването на варинат 13 - генетично модифицирани мъже, в които са подсилени атавистични поведенчески реакции (за които Морган развива теория, че са били "изчистени" преди 20 000 години при зараждането на уседналата цивилизация чрез изтребването на "приносителите" на съответния генетичен материал), като всичко това ги превръща в яки, издържливи, гадни, безмилостни, брутални, своенравни, непокорни бойци. Но поне според мен не стават за войници - не можеш да създадеш глутница от единаци, берсеркерите са опасни, но стената от щитове ги помита винаги. Това е едно от 2-те слаби места в идеите на Морган. Другото беше накрая, когато умиращата 13-ка навиваше "нашата" да излезе и покаже на разкапаната цивилизация на преживните какво е да си "свободен" (ако правилно съм схванал - да се прегазва всички ограничаващи правила, да взима каквото пожелае и да прави каквото му хрумне). Честно казано, това не е свобода, дори не е и анархия, а долнопробен бандитизъм.
Въпреки резервите ми към част от идеите на Морган, страшно харесах романа. Криминалната интрига е на нивото на добрите книги на Лъдлъм (да не кажа, че сюжета все едно е взет от негова книга и е преработен леко). Бойните сцени на доста натурални - особено при ръкопашните схватки, а секс-сцените се доближават да тези от фентъзи трилогията на Крис Бънч за краля-маг (макар че не са на чак толкова детайлно порнографско ниво). Героите са от обичайните - единакът, коравото ченге (в случая - с дълги крака и големи гърди, освен това - туркиня, може би за да оправдае едноименна секс-техника, приложена на истанбулска улица), честен аристократ, ниндзя, злодеи от всякакъв вид. Действието е изпълнено с търчане, бой и ебане, развръзката е интересна (просто почти до края няма данни, за да се досети читателя какво става), а финала - изваден от "Буч Касиди и Сънданс Кид".
Най-добрата част е прогнозата за бъдещето на Северна Америка (с всички последици от него). Разпадането на САЩ на 3 части: високотехнологичен тихоокеански Ръб (с преобладаващо азиатско-латиноамериканско население), Севрноатлантически съюз (иронично - Съединени канадски щати, високодемократична зона в тесни връзки с ООН, включваща по-голямата частот Източното крайбрежие и Канада) и Конфедеративна република (презрително наричана Джизъсленд - старите щати от Юга плюс библейския пояс в средния Запад). Въпросния разпад е апроксимация на база резултатите от президентските избори в САЩ, на които Джордж Буш спечели втория си мандат (т.е. обезпокоително скорошни и реални данни) - до момента тези избори са най-яркия пример за набиращата сила морална криза в американското общество. Разпадът е провокиран от поредица кризи - военни пораблеми в ислямските страни (няма точно описание, но се намеква за постоянни омиротворителни операции в цяла ислямска Азия, плюс акции в Аржентина и Боливия), срив сред гражданския морал - никой вече не желае да служи в армията, а обществото е обезверено от несекващите конфликти (което дава ход на проектите за създаване на вариант 13 - генномодифицираните войници, които да спечелят войните на правителствата си), вътрешни безредици (смъртоносна епидемия, която изглежда е пренасяна от китайците, споменава се за масови линчове на китайци в САЩ) и външна намеса (изглежда един нов могъщ Китай е "тропнал по масата" и Запада не е имал възможност, сила и желание да се противопостави). Както казва един от героите на Морган: "позволихме на неандерталци с библии да разрушат страната ни". Резултата - Съюза заедно с ЕС участва в КОЛИН (Колониална инициатива на Западните нации - въпреки названието си става дума за всемогъща мултинационална корпорация) и колонизира Марс в конкуренция с Китай, Ръба развива бясно технологии и производството, а Джизъсленд деградира към крайно бедно расистко общество под доминацията на християнските църкви, с висока улична престъпност и насилие, а обществената система е или неработеща, или в ръцете на частни корпорации, изпълняващи спечелени на търг обществени поръчки (все пак интересното е, че в Джизъсленд данъците непрекъснато се понижават, което пък води до перманентна липса на средства в обществените институции). Почти смешното е, че в този свят бедни бели емигранти пресичат нелегално границата на Ръба, за да търсят препитание, а Средния Запад се изпозва като бунище в Третия свят от Ръба и Съюза.
Технологиите са предимно маркирани, без твърде много обяснения (добър ход на автора - разказвайки от гледна точка на героите той приема света за даденост, без да се оплита в обяснения). Все пак е са ясни големите развития спрямо нашето време: нанотехнологии с огромно приложение в строителство и медицина; виртуална реалност и възможност за "влизане" на човешкото съзнание в нея ("гмуркане в Дълбината", но с по-сложни и по-правдоподобни методи); морско базирана промишленост - подводни ферми, плаващи промишлени комплекси (самостоятелни юридически субекти, принципно необвързани с национални структури); изкуствени интелекти (или нещо много подобно на тях, наречено н-джин); междупланетни полети (колонизацията на Марс е в ход, а Марстех е източник на най-високотехнологичните продукти във всяка област, като вноса и разпространението им подлежи на строг контрол от страна на КОЛИН); генетика - генномодифициране на всичко, включително хора (докато Запада изпитва морални скрупули в тази насока, Китай работи с пълна пара и явно така е осигурил превъзходството си). Точно генетично модифицираните хора предизвикват грандиозен морално-политически трус в Запада (поне в САЩ и ЕС) - страхът, че потомците на генномодифицираните ще изместят обикновенни хора (особено силен е страхът от 13-ките, вече доказали своето индивидуално превъзходство на бойното поле). В следствие е създадена АГЛОН (Агенция за генетични лицензиране на ООН), 13-ките заминават или на Марс, или са интернирани в охранявани лагери без право да ги напускат (не става ясно дали същото се отнася за първите два вида генномодицирани - хиберноидите и бонобосите). Бегълците се преследват от всички власти плюс специални агенти на АГЛОН (сред тях 13-ката Карл Марсалис, нашия, ъъ, човек) и или се връщат в лагерите, или ги убиват. Не се разрешава на 13-ките да имат деца (това е още едно слабо място на логиката - като могат да ги модифицират, защо не са създадени стерилни). Интерсни са първите 2 създадени генномодифицирани подраси: хиберноидите - проспиват в условията на хибернация 1/3 от годината, в останалото време не спят и са активни и работоспособни (изглежда са създадени за колонизирането на Марс); бонобо - живи секс-кукли, създадени за радост на елита или на който му паднат (споменава се, че една бонобо действа на мъжкото либидо както голяма доза чист кокаин на съзнанието). Морган не дава информация дали мерките на АГЛОН със заточението важат и за тях, фанатиците със сигурност ги преследват. За други обособени групи не се споменава, макар че през Тихия океан в Ръба пристигат доста бегълци от китайските черни лаборатории. Обобщено: елита на човечеството създава 3-те типа необходими му изпълнители - бачкери, бойци и курви, само дето остатъка от "преживните" се усеща и се надига на бунт, та се налага стройната схема да бъде зарязана (може би). Повтарям - според мен Морган прекалено отдалечава времето, в което може да се развият тези събития, според мен ще са възможно до средата на този век.

Харесах:
Не мога насила да съжаля, че се е случило.
***
Възмездие се носи по вятъра.
***
Американските медии вече повече от сто години предпочитат сензациите пред фактите, а отцеването само засили тази тенденция.
***
Има само един начин да се скриеш от неудобната истина и този начин е да потънеш в невежество. Аз не държа на удобството и няма да търся убежище от истината. За мен е важно да знам.
***
Говоренето по принцип е лесната част. Прави добро впечатление и не струва нищо.
***
Рано или късно всички трябва да се изправим лице в лице с онова, което дебне в телата и умовете ни.
***
Страхът е бил обединяваща сила. Тогава е било възможно чрез ксенофобия да направиш една страна силна. Това е стария модел, нацията като крепост. Само че не можеш да живееш в крепост, когато целият ти начин на живот зависи от глобализирана взаимосвързаност и търговия. Стигне ли се до там, склонността към ксенофобия се превръща в пречка - или в неадаптивна тенденция според терминологията на Грумбридж.
***
Разпитът направи още няколко пълни оборота, от спокоен разговор до средна телесна повреда и обратно, но по неспасяемо низходяща спирала.
***
Живей в мир със стореното и се опитай в бъдеще да правиш само онова, с което ще можеш да живееш в последствие.