Автор: Срив Мосби
Издател: Унискорп
Година: 2015
Приятно британско криминале. Няма размахване на оръжие, няма гонки с коли, няма фатални красавици без задръжки, дори и плосък хумор няма.
Много добре организиран сериен убиец подготвя дълго операциите си и брутално атакува двойки, принуждавайки единия партньор да прежали другия. Действа от години и е убил член на разследващ го полицейски екип, с което е предизвикал нервен срив във водещия детектив. Няколко години по-късно започва нова вълна отвличания и убийства. Завърналият се полицай заобикаля бюрокрацията и се захваща с разследването. Беше интерсно да се проследят съвременните полицейски методи и процедури за работа.
събота, август 25, 2018
петък, август 17, 2018
Втори меден месец
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 2018
Сериен убиец и аген на ФБР. Друг сериен убиец и друг агент на ФБР. Агентите обединяват сили и елиминират убийците, а после започват истински меден месец.
Забавна книга, без да е блестяща. По някаква причина издаването започна директно от втората книга.
Харесах:
С хумора-клише или уцелваш от пръв път, или никога.
Издател: Колибри
Година: 2018
Сериен убиец и аген на ФБР. Друг сериен убиец и друг агент на ФБР. Агентите обединяват сили и елиминират убийците, а после започват истински меден месец.
Забавна книга, без да е блестяща. По някаква причина издаването започна директно от втората книга.
Харесах:
С хумора-клише или уцелваш от пръв път, или никога.
Не се отказвай
Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2018
Още една книга в същия северозападен ъгъл на САЩ, където Коубън разказва историите си. Отново се мяркат Майрън Болитар и други персонажи от предни книги. Пак е спазена традицията герои в романа да носят имената на донори в благотворителни инициативи по избор на Коубън.
Полицай в Ню Джързи е загубил преди 15 години своя брат близнак в злополука с влак и в същата нощ изчезва безаследно голямата му ученическа любов. Сега отпечатаците ѝ са се появили на местопрестъпление, при което е убит друг полицай - техен съученик от гимназията. Тази случка се оказва камъчето по сипея и фактите за онази нощ сапочват да се появяват от различни гледни точки. Както и още един труп на съученик. И нелегална операция на федералното правителство лед 11 септември 2001. И хора, които много държат всички стари истории да останат погребани, дори и в пресни гробове.
Книгата има само един проблем - написана е с схемата на други романи на Коубън. Не че е лоша, но просто до края очаквах развръзката да съдържа поне две пресичащи се, но разлини различни истории. Познах.
Харесах:
Тези възрастни мъже, особено наскоро разведените, понякога умираха от желание да докажат, че още го могат дори ако никога не са го можели.
Особено ако никога не са го можели.
***
парите носят време и свобода, които са далеч по-осезаеми от щастието
Издател: Колибри
Година: 2018
Още една книга в същия северозападен ъгъл на САЩ, където Коубън разказва историите си. Отново се мяркат Майрън Болитар и други персонажи от предни книги. Пак е спазена традицията герои в романа да носят имената на донори в благотворителни инициативи по избор на Коубън.
Полицай в Ню Джързи е загубил преди 15 години своя брат близнак в злополука с влак и в същата нощ изчезва безаследно голямата му ученическа любов. Сега отпечатаците ѝ са се появили на местопрестъпление, при което е убит друг полицай - техен съученик от гимназията. Тази случка се оказва камъчето по сипея и фактите за онази нощ сапочват да се появяват от различни гледни точки. Както и още един труп на съученик. И нелегална операция на федералното правителство лед 11 септември 2001. И хора, които много държат всички стари истории да останат погребани, дори и в пресни гробове.
Книгата има само един проблем - написана е с схемата на други романи на Коубън. Не че е лоша, но просто до края очаквах развръзката да съдържа поне две пресичащи се, но разлини различни истории. Познах.
Харесах:
Тези възрастни мъже, особено наскоро разведените, понякога умираха от желание да докажат, че още го могат дори ако никога не са го можели.
Особено ако никога не са го можели.
***
парите носят време и свобода, които са далеч по-осезаеми от щастието
четвъртък, август 16, 2018
Известен и мъртъв
Автор: Бен Елтън
Издател: Сиела
Година: 2018
Очаквах криминале в света на телевизионно шоу. Получих много забавна критика на видиотяването, върхът на което е т.нар. "риалити".
В третия сезон на поредното британско телевизионно риалити са събрани 10 младежи тип "кухи лейки" - повърхностни и безинтересни, но атрактивни и претендиращи за алтернативност, духовност (?), чувствителност (?!?) и т.н. клишета. Единственият извън това клише е анархист - безнадежден мърляч и колосален досадник, който е изваден скоро след началото заради криминално провинение в миналото и най-вече заради назряващ бунт сред съквартирантите му. Като цяло програмата се очаква да е пътлен провал, но все пак в началото именно нестандартния песонаж успява да привлече известен интерес. След изваждането му всичко тече в обичайното русло - падащ рейтинг, манипулиране на записания материал от продуцента, опити за манипулиране на съквартирантите за да се стигне до светия Граал на риалити шоуто - секс пред камерите. Просто още от същото - безинтерсни хора предлагат законно воайорство на публиката.
Докато една участничка бива убита в ефир. Без възможност да се определи кой съквартирант е убиеца. С компрометирани улики.
Разследването е поето от местен полицейски екип - възрастен и старомоден следовател, подкрепян от все още млад полицай (практически неразличим от съквартирантите) и съвсем млада полицайка (и прикрита лесбийка). Триото разплите повърхностни следи, неводещи наникъде, разпитва свидетели,незнаещи нищо. Очертава се перфектното престъпление.
А шоуто продължава с вдигнат залог, феноменален рейтинг и главозамайващи приходи.
Развръзката беше в досрата стара традици на Агата кристи и Еркюл Поаро - зрелищна, неочаквана, логична и като цяло доста нелепа.
Харесах:
В същността си хората са скучни. Ние трябва да ги направим интересни, да ги превърнем в герои и злодеи.
***
Хората придобиват странни навици, когато прекарват живота си, работейки в тъмни стаи.
***
Всичко трябва да се представя като нещо друго и да знаете, че това няма да спре – сега, след като веднъж е започнало. Всичко, което обичаме, ще се промени, ще бъде преопаковано и след това ще ни бъде продавано отново, като някакво подобрение...
***
Не винаги публикуват, но винаги знаят. Работата е там, че са готови да платят, а ако си готов да платиш за информация, накрая винаги ще се намери някой, който да ти я даде.
***
Беше изучавала английска литература, докато се подготвяше за университета, и всъщност бе учила за учител в продължение на три месеца, преди да реши, че ако ще прекарва живота си, разправяйки се с непълнолетни нарушители на реда, то по-добре да го прави, разполагайки с пълните права да ги арестува.
***
Справедливостта има свое собствено темпо, госпожице
Издател: Сиела
Година: 2018
Очаквах криминале в света на телевизионно шоу. Получих много забавна критика на видиотяването, върхът на което е т.нар. "риалити".
В третия сезон на поредното британско телевизионно риалити са събрани 10 младежи тип "кухи лейки" - повърхностни и безинтересни, но атрактивни и претендиращи за алтернативност, духовност (?), чувствителност (?!?) и т.н. клишета. Единственият извън това клише е анархист - безнадежден мърляч и колосален досадник, който е изваден скоро след началото заради криминално провинение в миналото и най-вече заради назряващ бунт сред съквартирантите му. Като цяло програмата се очаква да е пътлен провал, но все пак в началото именно нестандартния песонаж успява да привлече известен интерес. След изваждането му всичко тече в обичайното русло - падащ рейтинг, манипулиране на записания материал от продуцента, опити за манипулиране на съквартирантите за да се стигне до светия Граал на риалити шоуто - секс пред камерите. Просто още от същото - безинтерсни хора предлагат законно воайорство на публиката.
Докато една участничка бива убита в ефир. Без възможност да се определи кой съквартирант е убиеца. С компрометирани улики.
Разследването е поето от местен полицейски екип - възрастен и старомоден следовател, подкрепян от все още млад полицай (практически неразличим от съквартирантите) и съвсем млада полицайка (и прикрита лесбийка). Триото разплите повърхностни следи, неводещи наникъде, разпитва свидетели,незнаещи нищо. Очертава се перфектното престъпление.
А шоуто продължава с вдигнат залог, феноменален рейтинг и главозамайващи приходи.
Развръзката беше в досрата стара традици на Агата кристи и Еркюл Поаро - зрелищна, неочаквана, логична и като цяло доста нелепа.
Харесах:
В същността си хората са скучни. Ние трябва да ги направим интересни, да ги превърнем в герои и злодеи.
***
Хората придобиват странни навици, когато прекарват живота си, работейки в тъмни стаи.
***
Всичко трябва да се представя като нещо друго и да знаете, че това няма да спре – сега, след като веднъж е започнало. Всичко, което обичаме, ще се промени, ще бъде преопаковано и след това ще ни бъде продавано отново, като някакво подобрение...
***
Не винаги публикуват, но винаги знаят. Работата е там, че са готови да платят, а ако си готов да платиш за информация, накрая винаги ще се намери някой, който да ти я даде.
***
Беше изучавала английска литература, докато се подготвяше за университета, и всъщност бе учила за учител в продължение на три месеца, преди да реши, че ако ще прекарва живота си, разправяйки се с непълнолетни нарушители на реда, то по-добре да го прави, разполагайки с пълните права да ги арестува.
***
Справедливостта има свое собствено темпо, госпожице
неделя, август 12, 2018
Сърцето ти принадлежи на мен
Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2009
Още една безлична книга на Кунц. В 2/3 не се случва нищо, историята е сбутана в останалите 100 страници.
Интернет предприемач се наслаждажа на живота - в средата на 30-те е милиардер, има всичко, остава му само да навие една красива жена да се омъжи за него. Докати един ден се оказва, че сърцето му е повредено и му остава около година. Следват параноя, разследване на възможно отравяне, видения, смяна на лекуващите лекари без предупреждение...
Няколко години по-късно вече е свикнал с трансплантираното му сърце. Не е свикнал с разпадналия се живот. Любимата жена се е отдръпнала надалече, радостта от живота липсва, а неизвестна му жена го тероризира. Ключът е в трансплантацията, извършена в китайска клиника. Донорът е била затворничка от сектата Фалун гонг, транжирана за резерни части на партийни величия и свръхбогати клиенти. Близначката ѝ е агент на безименна китайска служба, дезертирала в името на отмъщението. Което всъщност няма да промени нищо за никого.
В епилога има среща за представяне на преродения герой - общ работник в църковно сиропиталище за деца с увреждания. Беден, честен и щастлив. А някогашната му любов отпътува към залеза в класически черно-бял ракурс.
Харесах:
Светът е пълен със зло и това е факт. Съобразяването на поведението ни с това обстоятелство ни прави реалисти, а не параноици.
Издател: Колибри
Година: 2009
Още една безлична книга на Кунц. В 2/3 не се случва нищо, историята е сбутана в останалите 100 страници.
Интернет предприемач се наслаждажа на живота - в средата на 30-те е милиардер, има всичко, остава му само да навие една красива жена да се омъжи за него. Докати един ден се оказва, че сърцето му е повредено и му остава около година. Следват параноя, разследване на възможно отравяне, видения, смяна на лекуващите лекари без предупреждение...
Няколко години по-късно вече е свикнал с трансплантираното му сърце. Не е свикнал с разпадналия се живот. Любимата жена се е отдръпнала надалече, радостта от живота липсва, а неизвестна му жена го тероризира. Ключът е в трансплантацията, извършена в китайска клиника. Донорът е била затворничка от сектата Фалун гонг, транжирана за резерни части на партийни величия и свръхбогати клиенти. Близначката ѝ е агент на безименна китайска служба, дезертирала в името на отмъщението. Което всъщност няма да промени нищо за никого.
В епилога има среща за представяне на преродения герой - общ работник в църковно сиропиталище за деца с увреждания. Беден, честен и щастлив. А някогашната му любов отпътува към залеза в класически черно-бял ракурс.
Харесах:
Светът е пълен със зло и това е факт. Съобразяването на поведението ни с това обстоятелство ни прави реалисти, а не параноици.
понеделник, юли 30, 2018
Жокери
Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2018
Не очаквах толкова добра книга.
Алтернативна история от типа на Х-мен, но със стила на филма Watchmen. Факти и фикция се преплитат в същата, но все пак различна история на САЩ и света.
1946-та. Втората световна война току-що е приключила, а Студената война още не е започнала. На Манхатън е разпръснато извънземно био-оръжие. Част от заразените умират веднага, част стават виросуносители, част преболедуват и получават нов вид/сила/способност. Тези, които получават малформации са наречени "жокери", а малцината придобили някаква полезна свръхсила или поне красива външност са квалифицирани като"аса".
След кратък период на объркване и благоразположение към първите "аса", човечеството се завръща към удобжния и познат модел на расизма. "Жокерите" и "асата" са обвинени от комисията за антиамериканска дейсност в измяна, предателство, заговор и т.н. "Жокерите" са изтикани в гето и заемат позоция под тази на цветнокожите.
С годините историята се развива както и в нашия свят - епохата на гоненията отминава, през 60-те потиснатите получават тръдноизвоювани права, радикалите оглавяват протестните двужения и тласват всичко в хаоса на уличните размирици.
През 70-те "асата" са вече култовите супергерои за младежите, всички искат да са като тях. А те са хора - добри, зли или по средата.
Човечеството успява да се адаптира към тази част от него, която е и повече, и по-малко от обикновения Homo sapiens.
С интерес очаквам следващите сборници от поредицата.
Харесах:
тежките климатични условия винаги пораждат любов към родината
***
Чембърлейн беше останал в историята като легендарен наивник: тъжен пример за човек с добри намерения, който си беше позволил да се надява на твърде много и се беше доверявал на хора, по-опитни в предателството от него самия
***
яростта на лишените срещу облагодетелстваните никога не е красива гледка
***
думите се носеха по вятъра – безочливи и провокативни, изречени от глас, подобен на разтопен кехлибар, полят с уиски
Издател: Сиела
Година: 2018
Не очаквах толкова добра книга.
Алтернативна история от типа на Х-мен, но със стила на филма Watchmen. Факти и фикция се преплитат в същата, но все пак различна история на САЩ и света.
1946-та. Втората световна война току-що е приключила, а Студената война още не е започнала. На Манхатън е разпръснато извънземно био-оръжие. Част от заразените умират веднага, част стават виросуносители, част преболедуват и получават нов вид/сила/способност. Тези, които получават малформации са наречени "жокери", а малцината придобили някаква полезна свръхсила или поне красива външност са квалифицирани като"аса".
След кратък период на объркване и благоразположение към първите "аса", човечеството се завръща към удобжния и познат модел на расизма. "Жокерите" и "асата" са обвинени от комисията за антиамериканска дейсност в измяна, предателство, заговор и т.н. "Жокерите" са изтикани в гето и заемат позоция под тази на цветнокожите.
С годините историята се развива както и в нашия свят - епохата на гоненията отминава, през 60-те потиснатите получават тръдноизвоювани права, радикалите оглавяват протестните двужения и тласват всичко в хаоса на уличните размирици.
През 70-те "асата" са вече култовите супергерои за младежите, всички искат да са като тях. А те са хора - добри, зли или по средата.
Човечеството успява да се адаптира към тази част от него, която е и повече, и по-малко от обикновения Homo sapiens.
С интерес очаквам следващите сборници от поредицата.
Харесах:
тежките климатични условия винаги пораждат любов към родината
***
Чембърлейн беше останал в историята като легендарен наивник: тъжен пример за човек с добри намерения, който си беше позволил да се надява на твърде много и се беше доверявал на хора, по-опитни в предателството от него самия
***
яростта на лишените срещу облагодетелстваните никога не е красива гледка
***
думите се носеха по вятъра – безочливи и провокативни, изречени от глас, подобен на разтопен кехлибар, полят с уиски
петък, юли 27, 2018
Майските рози
Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017
Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.
Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат
Издател: Милениум
Година: 2017
Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.
Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат
вторник, юли 24, 2018
Списъкът Октовмври
Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014
Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.
Издател: Ера
Година: 2014
Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.
четвъртък, юли 19, 2018
Междинна станция "Кенгуру"
Автор: Къртис Чен
Издател: Бард
Година: 2018
Все едно четях още една книга от "Експанзията". Същата позитивистка смес от нърдовски подробности, наивен сюжет и едри бели конци под формата на необяснени феномени.
В недалченото бъдеще човечеството е плъзнало в Слънчевата система. Неордавна Марс е провел успешно своята Война за независимост от Земята. Кипи трескава дейност и интересите на различни фракции влизат в конфликт непрекъснато.
Тайният агент на САЩ с позивна Кенгуро взима дейно участие в различни събития, благодарение на суперсилата си - да отваря портал към друга вселена, през който може двупосочно да премества предмети. Изпратен на круизен кораб до Марс, съгласно традициите на жанра се оказва забъркан предодвратяването на мащабен терористичен акт. Следва лутане, тъповати диалози, недомлъвки, малко бой и победа в последния момент. А, да - намира си и гадже.
Като цяло - приятно книжле, което се чете и забравя много бързо.
Издател: Бард
Година: 2018
Все едно четях още една книга от "Експанзията". Същата позитивистка смес от нърдовски подробности, наивен сюжет и едри бели конци под формата на необяснени феномени.
В недалченото бъдеще човечеството е плъзнало в Слънчевата система. Неордавна Марс е провел успешно своята Война за независимост от Земята. Кипи трескава дейност и интересите на различни фракции влизат в конфликт непрекъснато.
Тайният агент на САЩ с позивна Кенгуро взима дейно участие в различни събития, благодарение на суперсилата си - да отваря портал към друга вселена, през който може двупосочно да премества предмети. Изпратен на круизен кораб до Марс, съгласно традициите на жанра се оказва забъркан предодвратяването на мащабен терористичен акт. Следва лутане, тъповати диалози, недомлъвки, малко бой и победа в последния момент. А, да - намира си и гадже.
Като цяло - приятно книжле, което се чете и забравя много бързо.
понеделник, юли 16, 2018
Котка и мишка
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 1999
В първият момент много се израдвах - една от най-ранните книги за Алекс Крос. Накрая - абе сериозно ли Патерсън да е автор на тази разхвърляна тъпотия?!
Алекс Крос е на мерника на стария си враг Гари Сонеджи от "Когато дойде Паяка". Планът на злодея е толкова сложен, че май и самия той не е съвсем наясно какъв е, освен че Крос трябва да умре унизен и победен. Е, не му потръгва и още в средата на книгата излиза завинаги от историята. Там някъде Крос е пребит и прострелян в собствения си дом от неизвестен нападател. Кайл Крейг от ФБР пуска на терена един от най-добрите си следователи, който иначе преследва в САЩ и Европа неуловим свръхбрутален сериен убиец. Пак някъде там бях сигурен и кой е убиеца. Втората половина е надлъгване между Крос и маниака. За съжаление - много насилена история, с много нелогични преходи в действието.
Харесах:
Бъркат простотата с простотията и я вземат за истина.
Издател: Хермес
Година: 1999
В първият момент много се израдвах - една от най-ранните книги за Алекс Крос. Накрая - абе сериозно ли Патерсън да е автор на тази разхвърляна тъпотия?!
Алекс Крос е на мерника на стария си враг Гари Сонеджи от "Когато дойде Паяка". Планът на злодея е толкова сложен, че май и самия той не е съвсем наясно какъв е, освен че Крос трябва да умре унизен и победен. Е, не му потръгва и още в средата на книгата излиза завинаги от историята. Там някъде Крос е пребит и прострелян в собствения си дом от неизвестен нападател. Кайл Крейг от ФБР пуска на терена един от най-добрите си следователи, който иначе преследва в САЩ и Европа неуловим свръхбрутален сериен убиец. Пак някъде там бях сигурен и кой е убиеца. Втората половина е надлъгване между Крос и маниака. За съжаление - много насилена история, с много нелогични преходи в действието.
Харесах:
Бъркат простотата с простотията и я вземат за истина.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

