Сфинксът

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 2000

Най-добрата книга до тук. Дохърти се е усетил, че екшъна и недомлъвките спасяват историята и яко набляга на тях. Е, на моменти екшъна е в повечко, а недомлъвките откровенно са за прикриване на това, че и автора още не знае или не е решил какво ще става по-нататък в подробности. Книгата е написана като оперативен бюлетин с обратно броене - развитието по всяка нишка е фиксирано като време и читателя може да оцени колко бързо се взимат сложни решения в критична ситуация и респективно да преглътне факта, че част от тях не са добри или направо необмислени. Въпреки това най-накрая "нашите" се усетиха как да започнат да оказват съществен отпор, вместо да се въртят като петолевка в цетрофугата на конфликта между Водачите и Онези които чакат.
Продължава обичайното за американските автори омаловажаване на руснаците като военни и оръжейната им техника като ефективност. Събитията след 2001 показаха, че американците не се справят много по-добре от съветската/руската армия в продължителна партизанска война въпреки професионалните си войници и висока интеграция на информационните системи.

Харесах:
Който дърпа конците познава добре силата на истината и се бои от нея.
***