вторник, февруари 10, 2009

Отговорът

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 1999

И втората книга подобно на първата е интересна, динамична, непретенциозна и повърхностна. Действието в нея прлича на разкриването на картата в RTS игра - научаваш общо-взето какво има наоколо и отнасяш някой и друг тупаник. Историята явно тепърва ще се развива, защото въпросителните са повече, отколкото новодобитите отгвори. Нщо не ми се върза СТААР с обяснението за нея - организация с персонал 25 човека и годишен бюджет $67 000 000 000; американска, но с огромно влияние и власт в СССР/Русия; хора,но клоннги; наши, ама не ясно от от кои точно. Не ми се връзва и елементарния начин, по който разпердушиниха "изтребителите фу" - по време на Втората световна война също са се опитвали да ги свалят чрез масиран обсрел с проектили, но не са успели, в днешно време - хоп отраз!
Беше забавно да се чете за Китай - днес, 10 години след публикувнето на книгата, никой самоуважаващ се автор на екшъни не би описвал китайската армия като сбирщина от зле обучени хора и старo снаражение, в която дори очилата за нощно виждане не фигурират в екипировката на хеликоптерите. Беше забавно и тайванската "офанзива" - 2 (два) разрушителя в пристанищетно на Хонг Конг, диверсионни групи през границата (хм, Тайван на моята карта е остров) - изобщо пълен майтап, все едно Малта започва военна офанзива срещу Италия (абе примера май не е удачен, малтийците като нищо ще победят, може би Кипър и Турция е по-вярно).

Харесах:
не ни трябва разузнаваме, след като си имаме Си Ен Ен
***
От нас се иска да служимдо сетен дъх.

Няма коментари:

Публикуване на коментар