Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 1999
Книжле тип "Истината е някъде там". За разлика от писаниците на Уитли Стрийбър поне тук Дохърти не се взима твърде сериозно, а действието следва канона на приключенските екшъни.
Понякога почти се изкушавам да прочета Ерих фон Деникен и последователите му. От друга страна опитите да се напаснат в една стройна история пирамидите в Египет, Индокитай и Централна Америка с фигурите от платото Наска, Потопа (май почти доказаха реалното му случване), статуите от Великденските острови и Атлантида (Туле, Нуменор и т.н.), Вселенския разум и пришълците винаги малко са ме е дразнили.
Харесах:
Самата аз неведнъж през дългия си живот задавах тъпи въпроси и ще ви призная, че не съжалявам за нито един от тях. Затова пък ме е яд за всеки път, когато съм си държала устата затворена.
***
Е, винаги става по-добре, след като работата се оплеска. Или това, или си отиваш от този свят.
неделя, февруари 08, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
не смей да четеш Деникен, тва е душегубно занимание :)
ОтговорИзтриване(бях на 10-12 когато осъзнах колко е зле тоя, представи си какво би било да го четеш сега...)