четвъртък, февруари 26, 2009

Граалът

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 2001

В размисъл съм - това фентъзи със sf-окраска ли е, или научно-фантастичън екшън, написан по фентъзи схема?
Както и да е, остава си забавна и непрретенциозна книжка, която се чете бързо и без натоварване.
Двете фракции аирлианци започват да земат позиции за директен сблъсък, а "нашите" все още се размотават като ударени с мокър парцал и се чудят какво да направят. Най- забавно беше е, че баш-командоса Майк Търкот се ъпгрейдна до капсулен войн. Не че екзоскелета може да компенсира тъпотата, но все пак е развитие на образа.

Харесах:
Да се бърза понякога е по-опасно от всичко.
***
вярата начовека е страшна сила

петък, февруари 20, 2009

Сфинксът

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 2000

Най-добрата книга до тук. Дохърти се е усетил, че екшъна и недомлъвките спасяват историята и яко набляга на тях. Е, на моменти екшъна е в повечко, а недомлъвките откровенно са за прикриване на това, че и автора още не знае или не е решил какво ще става по-нататък в подробности. Книгата е написана като оперативен бюлетин с обратно броене - развитието по всяка нишка е фиксирано като време и читателя може да оцени колко бързо се взимат сложни решения в критична ситуация и респективно да преглътне факта, че част от тях не са добри или направо необмислени. Въпреки това най-накрая "нашите" се усетиха как да започнат да оказват съществен отпор, вместо да се въртят като петолевка в цетрофугата на конфликта между Водачите и Онези които чакат.
Продължава обичайното за американските автори омаловажаване на руснаците като военни и оръжейната им техника като ефективност. Събитията след 2001 показаха, че американците не се справят много по-добре от съветската/руската армия в продължителна партизанска война въпреки професионалните си войници и висока интеграция на информационните системи.

Харесах:
Който дърпа конците познава добре силата на истината и се бои от нея.
***

неделя, февруари 15, 2009

Мисията

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 1999

Подобно на предните книги и тук се залага на здрав екшън и малко фабула. Историята се движи по каноните на приключенските романи - добрите герои обикалят древни обекти по света, събирайки артефакти които не разбират и по правило изостават с по една стъпка от лошите. В тази книга успяха да спрат поредния опит човешката раса да бъде порядъчно редуцирана чрез нов модел на Черната чума. В играта до тук са замесени, "нашите", 2-те фракции аирлианци и техните човешки поддържници и Наблюдателите (за тях нищо не се знае). Действието малко прилича на "сляпа баба" в непозната стая с неизвестен брой участници.
Забавен момент беше, че руска група командоси проникващи нелегално в Китай си носят освен отличителните знаци и сателитно комуникационно оборудване с окачена табелка с инструкции for dummies.

Харесах:
Като истински войник, той бе от хората, които предпочитат първо да стрелят, а после да мислят.
***
кръжи наоколо като мухи около огън - близо до топлината, но далеч от пламъците
***
Колкото по-малко въпроси ми задавате, толкова по рядко ще чувате отговора "не знам".
***
Живях толкова дълъг живот само защото отдавна съм се научил да казвам "не" на глупавите предложения.

вторник, февруари 10, 2009

Отговорът

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 1999

И втората книга подобно на първата е интересна, динамична, непретенциозна и повърхностна. Действието в нея прлича на разкриването на картата в RTS игра - научаваш общо-взето какво има наоколо и отнасяш някой и друг тупаник. Историята явно тепърва ще се развива, защото въпросителните са повече, отколкото новодобитите отгвори. Нщо не ми се върза СТААР с обяснението за нея - организация с персонал 25 човека и годишен бюджет $67 000 000 000; американска, но с огромно влияние и власт в СССР/Русия; хора,но клоннги; наши, ама не ясно от от кои точно. Не ми се връзва и елементарния начин, по който разпердушиниха "изтребителите фу" - по време на Втората световна война също са се опитвали да ги свалят чрез масиран обсрел с проектили, но не са успели, в днешно време - хоп отраз!
Беше забавно да се чете за Китай - днес, 10 години след публикувнето на книгата, никой самоуважаващ се автор на екшъни не би описвал китайската армия като сбирщина от зле обучени хора и старo снаражение, в която дори очилата за нощно виждане не фигурират в екипировката на хеликоптерите. Беше забавно и тайванската "офанзива" - 2 (два) разрушителя в пристанищетно на Хонг Конг, диверсионни групи през границата (хм, Тайван на моята карта е остров) - изобщо пълен майтап, все едно Малта започва военна офанзива срещу Италия (абе примера май не е удачен, малтийците като нищо ще победят, може би Кипър и Турция е по-вярно).

Харесах:
не ни трябва разузнаваме, след като си имаме Си Ен Ен
***
От нас се иска да служимдо сетен дъх.

неделя, февруари 08, 2009

Началото

Автор: Робърт Дохърти
Издател: Бард
Година: 1999

Книжле тип "Истината е някъде там". За разлика от поисаниците на Уитли Стрийбър поне тук Дохърти не се взима твърде сериозно, а действието следва канона на приключенските екшъни.
Понякога почти се изкушавам да прочета Ерих фон Деникен и последователите му. От друга страна опитите да се напаснат в една стройна история пирамидите в Египет, Индокитай и Централна Америка с фигурите от платото Наска, Потопа (май почти доказаха реалното му случване), статуите от Великденските острови и Атлантида (Туле, Нуменор и т.н.), Вселенския разум и пришълците винаги малко са ме е дразнили.

Харесах:
Самата аз неведнъж през дългия си живот задавах тъпи въпроси и ще ви призная, че не съжалявам за нито един от тях. Затова пък ме е яд за всеки път, когато съм си държала устата затворена.
***
Е, винаги става по-добре, след като работата се оплеска. Или това, или си отиваш от този свят.

вторник, февруари 03, 2009

Завещанието на Макиавели

Автор: Алън Фолсъм
Издател: Обсидиан
Година: 2007

След упорита неравна схватка с тромавия изказ и нелогичното действие все пак дочетох книгата. За пореден път тайно древно общество (ренесансови вещици, кръстосани с последователи на "тайната доктрина" на Макиавели) се опитва да завземе света (при все че членовете на обществото реално контролират бизнеса и финансите на Запада и тихоокеанските дракони), обаче се сблъскват с кораво бивше ченге, самурай от Сикрет сървис и не кой да е, а самия президент на САЩ. Както се очаква - никъф шанс за лошите.
Все пак дори и автора е осъзнал, че "развръзката" е шита с бели конци на едър бод в тъмното, та си е оставил вратичка да напише още нещо. Само че аз нямам никакво намерение да го чета, дори и да се появи на български.

Харесах:
Това си е тяхна работа.
И наситина беше тяхна работа.
Отначало докрай.
***
Работим с това, което можем - стара техника и изобилие от човешка сила.