Клонинги. Клонингите се завръщат

Автор: Весела Люцканова
Издател: Весела Люцканова
Година: 1996
 
2 романа, първият до колкото знам е писан през 1971. Темата е общо взето сходна - клонирането. Само че разликата е 25 години, то там идват и още доста отлики.
Първата история започва по позната до болка схема - оцелели нацисти продължават с експерименталните разработки в секретна подземна лаборатория с надежда за реванш. Този път се работи по клониране - споменава се за производство на войници, но фокуса на историята е върху група от 100 клонинга, възпитавани по подобие на прототипа си като учени-биохимици и генетици. Схемата и разказът много напомнят за "Къртицата" на Любомир Николов. Всичко е сиво и депресиращо, а субектите - параниочни и безлични. Все пак високоинтелигентите клонинги малко по малко успяват да разберат кои са и заедно със самоосъзнаването започват и съпротива. В краен резултат двама клонинги успяват да се измъкнат на свобода и да разкажат на света. Само дето някой в света заличва всичко и всеки, свързан с клонингите, включително и съзнанието на единия беглец. В другата част на романа е разказана историята на нацисткия лекар, ръководещ операцията. Тук за мен беше по-добрата история - неговите кошмари и съмнения, личната му трагедия със смърттта на децата му след бомбардировка, мъртвороденото му момче, рухването на жена му. Първите успешни клонинги са именно неговите собствени деца, но жена му окончателно се прекършва от това, а с нейното оттегляне в себе си се къса всичко, свързвало младия учен със света и човечността. На моменти ми се появяваха аналогии с "Понякога те се завръщат" на Стивън Кинг, но приликите са само бегли.
Вторият рома е писан доста по-късно - май през 1996-та. Вместо нацистите тук лош е един безскрупулен лекар, превърнал клонирането в скъпоплатен бизнес с изкуствено забременяване, изкараните пари - във власт, а придобитата власт - в безнаказаност. В най-добрите традиции на соц-романизма въпросният доктор Нилсън е описан като саможив параноик, недопускащ никого до себе си, обсебен от желанието да се размножи и откопира до безкрай (колкто може от пациентките запложда лично, а всички клонинги са от негоив материал). Всичко това е подсилено от поредица поръчкови убийства на всеки сътрудник, узнал твърде много или преценен като недостатъчно надежден, както и незнайно, но предполагаемо голямо число жертви на ранните експерименти - включително наемни майки на клонинги. Във втората част се разказва историята на антипода му - клонинга от тайната база, посветил живота си в дебнене и събиране на доказателства с цел да разобличи цялата касапница и да извоюва пълна забрана на клонирането (това е най-слабата част от книгите - клонирането е определено като лошо, защото е зло, а клониращите са зли, защото са лоши, само дето по пътя на логиката на злодеите твърде малко ще им пука от законовата забрана на клонирането). Развръзката беше съвсем по старото клише - злодея умира от сърце, а дъщеря му, идейна другарка на нашите разкрива на ужасения свят цялата корумпирана схема.
Честно казано - очаквах доста повече от тези романи, от друга страна - далеч не са най-лошото от родната фантастика, с което съм се сблъсквал. За пореден път се разочаровам от множеството пропуснати възможности - нито е дълбано сериозно в размисли какво би причинило клонирането на обществото, нито в психологическите портрети и душевни драми имаше нещо интересно. В скоро време смятам да прочета и 3-тия роман - "Клонингите си отиват", за да видя как ще приключи всичко. Поне книгите са малки като обем и стилът на писане е поносимо монотонен.

Харесах:
вечно променливи очи, които пазеха в зениците тъмни мисли и много тайни
***
Усетих мириса на пари. На много пари. На власт. На много власт. И си представих съвсем ясно оня затворен кръг - пари, пари, пари, власт, власт, власт, пари, пари, власт, власт, пари, власт, и така... до безкрайност.
***
успехът днес, не утре и не вчера, ако е утре, още не те забелязват, ако е вчера, вече са те забравили