Корабът на чумата

Автор: Клайв Каслър & Джак дю Брул
Издател: Бард
Година: 2009

Най-хубавото в книгата е, че се чете много бързо.
Поредният екшън, в който пенсионирани спец-бойци, спец-агенти, спец-пилоти и т.н. спецове започват работа под дълбоко прикритие за своя сметка и печалба, но с високи морални цели - да обезопасят света.
Докато крадат руски торпеда от иранска база по поръчка на американското правителство, Корпорацията (няма майтап, така се казва организацията) се натъква на кораб-гробница, който потъва направо в ръцете им. Започналото разследване ги сблъсква с поредната малтусианско-апокалитпична секта, решила да спаси човечеството чрез стерилизацията на 50% от населението. Принципно историята не е от най-лошите като идея (нищо, че Гор Видал много отдавна публикува "Калки") и дава надежда за не лош екшън. Д, ама твърдо нье! Съдържанието е пропито с фактологични грешки, а любителския превод допълнително стъжнява играта (моите уважения, но все пак е по-добре преводачите на този род литература да правят разлика между различните системи за определяне на калибъра, отделно малко познания за отношението на морските мили и скоростта във възли спрямо метричния километър би спестило някои нелепости, да не говорим за отчайващия превод на описанията на генератори, тръбопроводи и т.н. машини и съоръжения). Особено ме покърти главния герой - председателя (няма майтап, това му е титлата) Хуан Кабрило - ветеран, прехвърлил 50-те, еднокрак! (бойната му протеза е като извадена от "Кобра" на Тимъти Зан - чак до вградената в петата едрокалибрена пушка) , който през цялото врем скача от хеликоптери, плува с акваланг, в движени се мята в/от превозни средства и е по-хуманен дори от майка Тереза (или от друга гледна точка е отчайващо тъп - покъртителна бе сценката, в който диверсионната група закъса срещу нискоразредни охранители, защото имаха само по 1 /един/ пълнител с някакъв аналог на стоп-патрони - напълно безполезни срещу бронирани жилетки). Аз съм си фен на стария Дик Марчинко и определено се забавлявах от нелепата му пародия. Разбира се, лошите действат съгласно Кодекса на злодеите - тъпо, клиширано и безкрайно некадърно, въпреки това сляпата съдба се намесваше на всяка четна страница, за да се добута историята до победен край. Естествено, не се мина пак без сянката нацистите и японските касапи, но пък какво е един екшън без достатъчно шарения по картата.
За мен не е странно, че се пишат подобни книги - те са си като сценарии на нискобюджетни екшън-сериали (то може и от там да идват), странното е колко много хора им се радват.

Харесах:
-Питала ли си се някога защо, когато загубиш нещо, винаги го намираш на последното място, което погледнеш?
-Защо?
-Защото спираш да го търсиш, след като го намериш. Следователно търсеното винаги е на последното място, което претърсиш.