Автор: Джоан Д. Виндж
Издател: Слънчо
Година: 1998
Имам уважение към Джоан Виндж заради "Снежната кралица" (хм, може би ще е поредната книга, която днес не би ми допаднала). Затова не се и поколебах да захвана и това книжле.
Пълно разочарование. Виндж сигурно е писала преди сутрешното кафе, по спомени за юношеските приключенски роамни от нейното детство.
Действието е плоско и предвидимо, а някои от техническите детайли - повече от смехотворни.
За сметка на това пък книгата е много кратка и се чете адски лесно. Сигурен съм, че ще я забравя още по-бързо.
Харесах:
фанатизмът никога не е рационален
***
Който не може да мисли, се бие.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар