Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Преди време гледах филма, хареса ми без да ме впечатли особено и затова прескочих книгата. Кой да ми каже, че той всъщност е само семпло интро на романа?
Макар и с няколко години закъснение наваксах пропуска. Романът за Вълкодав от рода на Сивите песове на вяните много си пасна с историята за вещера Гералт от Ривия - още един майстор на оръжието, следващ собствения си морален кодекс без да се разкайва за последствията от постъпките си.
Историята започва съвсем както тази на Конан във филма (нищо общо с истинската, написана от Хауърд)- малко село е изклано от превъзхождащ враг, а синът на ковача отива на каторга в рудник. Измъкнал се на свобода и неоставян да умре Вълкодав изпълнява отдавна лелеяната мъст, убивайки предводителя на нападателите и изгаря замъка му. От там насетне се тръгва съгласно каноните - героят среща безпомощни хора, взимайки ги под своя опека, цани се за охрана ан керван, трепе разбойници, заселва се в град и го наемат за телохранител на дъщерята на владетеля. Като същински самурай той е храбър, бдителен и самоотвержен, спасявайки господарката от засади. Има пътешествие, засади, битки, интриги, двубои. Като цяло - почти нищо извън обичайното за жанра.
Отликата на романа от останалото в раздел "меч&магия" е поведението на самия Вълкодав. Семьонова е имала етнограф за консултант и нейния герой се държи като истински човек във време, когато магията е ежедневие, а Боговете са в пряк контакт със смъртните. Той изпълнява непрекъснато различни ритуали, дава приношение и спазва странен за съвременния човек кодекс. /СПОЙЛЕР: Когато даде мечът си за да освободи престарели я роб, който дори не преживя деня, ми идеше да вия от безсилна злоба, а той го възприе със невероятен стоицизъм./
Интересната нишка, която ще в основата на следващия роман е съществуването на съседни светове до този - 2-ма от спътниците му са дошли от тях, а накрая и цялата група минава през Портал (по това пък заприлича на поредицата за Грон). Ще трябва и да се отговори на няколко въпроса в тази връзка, така че се захващам веднага да чета.
Харесах:
Като смъртоносен удар е обидата от човек, към когото си се привързал...
***
Боговете са могъщи и справедливи, но друго си е, ако борецът за правда в ловък, сит и як.
***
след като битката свърши всички копнеят да раздават акъл, особено ако не са яко бити
***
пръските кал не са лекета от сланина, изъхнат ли, сами отиват в прахоляка
***
Щом си сгазил лука, поне го стъпчи, инак какъв е смисълът.
***
Лесно е да си безстрашен, когато няма кой да те сплаши.
***
не може да принудиш някого да уважава човек, който с нищо не е заслужил подобна чест
***
Когато има жена, пред която да се изперчи, мъжът намира у себе си удивителни способности.
***
По-добре да се подсигурим без нужда, отколкото да го закъсаме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Хаха, това ми допадна особено много: "след като битката свърши всички копнеят да раздават акъл, особено ако не са яко бити"
ОтговорИзтриванеА
Веднага след като изчетох ревюто се залових да прочета романа. В началото изглеждаше свежа история поднесена от много добър разказвач. Това си личи от описанията - никъде не се "плъзнах" по текста. Приковаваше погледа ми и успя да ме направи повече от съпричастен. Иначе самата история прелива от потенциал, който е твърде лековато изоставен преди да се прехвърлят в другия свят. Твърде много нишки тъкани през целия роман изведнъж биват изоставени, което не допринася особено за сюжета.Краят, когато хората на Лъчезар изведнъж се оказват трудни за спиране от всички, си е направо пришит. Реакцията на главният герой методичен до момента, също. Въобще след битката с Лъчезар всичко изглеждаше някак насила изтръгнато от писателката.
ОтговорИзтриванеИ аз почвам следващата но не преди да добавя още един цитат:
"И се тресна с тежкия юмрук по гърдите така, че враните изпопадаха от дърветата"
До скоро!
Русев
Привет!
ОтговорИзтриванеЩе се радвам да прочета отзива ти и за втория Вълкодав.
Няма как да не се съглася с мнението на Русев, че края е като закърпен, а и безкрайно дразнещо е, че изведнъж теглиха майната на половината сюжет. Надявам се ,че в следващите части, ще се завърнат към него,ако не,много жалко...
ОтговорИзтриванеА относно сравнението с Вещерът, човек може да се подведе към такова, в началото на романа, но многопластовостта и съвършенството на творбата на сапковски я изтрелва на светлинни години напред.
Неприятно е, че има толкова много потенциал да развие по-заплетена история и интригуваща завръзка, а изглежда, че все едно нарочно е отхвърлена от авторката,която все едно и е писнало от нейната собствена фабула след 400 странници и иска нещо коренно различно. Може би от там идва това чувство за кръпки и подплати.
Благодаря за хубавото ревю! Все пак, ще се види по-нататък как ще е тази поредица
Вещерът и Вълкодав се различават, особено като светове, но и двамата герои притежават свое вътрешно усещане за ПРАВИЛНОСТ и го следват без оглед на цената.
ОтговорИзтриванеВтората мен ме разочарова до голяма степен, за сега 3-тата не е излизала.
Кой да ми каже, че то всъщност е само семпло интро на романа?
ОтговорИзтриванеКое е ТО??? Десет пъти четах първите две изречения и няма логика.
Наистина съм изпуснал "й". В този вариант намираш ли логика от първо четене?
ОтговорИзтриванеНе се заяждам. Благодаря за корекцията, изглежда съм преуморена и наистина не сванах смисъла. Фен съм и на филма /жена съм все пак, оплакнах очите/ и на книгата. Твоят пост ми припомни и мои любими моменти,беше интересно да видя и нечие друго впечетление от книгата, благодаря!
ОтговорИзтриванеМоля, аз се извинявам - имам навика да допускам правописни грешки и после дълго да не ги забелязвам.
ОтговорИзтриванеПървата книга без края е страхотна, но втората ме разочарова до някъде.