Фантома на Манхатън

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Златорогъ
Година: 2000

Харесвам Форсайт, без да съм му запален почитател. Книгите му са добри, макар и не особено блестящи (с изключение на "Кучетата на войната"). Тази обаче е откровенно слаба.
Амбициран от желание да пооправи бъркотията във "Фантома на операта" на Гастон Льору (и май да даде либрето на Андрю Лойд Уебър за нов мюзикъл), Форсайт е съчнил история за Фантома след изчезването му в подземията на парижката Опера. Праща го в Ню Йорк, където накратко описва възхода му до един от най-богатите хора в САЩ в началото на ХХ-ти век. За да вземе някакъв своеобразен реванш той построява в Манхатън своя Опера и примамва там отдавнашната си възлюбена, издигнала се до оперна звезда от световен ранг. Съвсем в стила на архаичните сантиментално-приклченски романи се появяват общо дете, поклонник на Мамон, евреин репортер и ирландски свещеник (всичките - безсмислени персонажи, но всеки разказващ своята част от историята). Пак в същия стил Фантома е съкрушен за пореден път - любимата му загива пред очите му, а синът който го е виждал 1 път за няколко минути взе, че предпочете да остане с него, вместо да се прибере с пастрока си (свестен човек, отгледал го като свой още от раждането му). И после заживяли щастливо чак до края на дните си.
Завесата пада, а кордебалета изприпква на сцената за реверанси и аплодисменти, преминаващи в овации.

Харесах:
Парижката опера, като много други грандиозни  начинания, е построена по случайно стечение на обстоятелствта.