Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
През по-голямата част от книгата ме глождеше усещането, че е писана от друг автор. Промене е стилът на разказване, поведението на Вълкодав, описанията. Не с много, но осезаемо - историята избледнява в сравнение с предната и влиза в шаблон.
Вълкодав все пак оцелява от раните си в света отвъд Портала. Няколко години след края на предния роман се завръща заедно с прилепа и най-досадния си придружител (учения арантянин), за да търси космически кораб някъде на друг континент. Пътешествието им този път клони към западните фентъзи-романи, а не към руските приказки. Все пак Семьонова поне за сега не се е подхлъзнала към някаква безкрайна вендета - примерно срещу клана на Безликите убийци или срещу култа на Смъртта Морана, така че поне не е изпаднала съвсем в клише (обаче малко ме развесели описанието на организираната престъпност сред нарлаките като някаква китайски триада, но с морелен кодекс ала Робин Худ). По пътя хобитите, пардон, героите, вършат добрини и отстояват Правдата, както я разбират и така стигат почти до края - но Вълкодав за пореден път трябва да се самопожертва. Този път - без кръв, но с очертаващо се по-сериозни последици.
Единствената надежда за някакво оживление в следващия роман (когато го преведат и издадат) остава в една тайнствена фигура с наметало и шапка, мяркаща се на два пъти като наблюдател, но без да предприема никакви действия.
Честно казано - романа не е лош, но ме разочарова на фона на предния.
Харесах:
Хората не харесват някой да се държи странно. Не обичат някой да не е като всички други.
***
Ако се меси човек във всяка свада, току-виж почнала да го боли глава.
***
Най-добрия начин да се измъкнеш от неудобни въпроси е да обърнеш всичко на шега.
***
под чужда стряха не се дава акъл на стопанина как да обзавежда покоите си
***
Кръвната вражда до последния човек преставаше да бъде благородно дело и се превръщаше в нещо твърде страшно, мръсно и отвратително.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Имах достатъчно работа напоследък, но накрая успях да намеря достатъчно време да дочета книгата – оставайки леко разочарован от края на първата и след прочитането на ревюто ти /не възразяваш на „ти“, надявам се/ бях снижил очакванията си. Трудно ми е да напиша нещо много различно освен отново да похваля таланта на писателката да разказва. Просто не си спомням кога за последно съм се „сливал“ така със съдбата на героите в някоя книга. Самият сюжет на моменти проблясва, на моменти изпадах в несигурност дали самата авторка има яснота къде ще я отведе действието. Както и да е, при такъв талант можем да простим „пропаданията“. Самият главен герой е твърде добре изграден – при всичките си свръхумения, човешката му същност не позволява на читателя да се „отчужди“ от него. В заключение мога да кажа, че това не е книга, която те кара да зарежеш всичко друго за да я прочетеш, но веднъж „навлязъл“ в действието, не ти се ще да я оставиш поради някоя банална причина. Да се надяваме, че ще видим продължението на сагата в България.
ОтговорИзтриване„Вянинът мязаше на безнадежден разбойник, за когото въжето плаче на глас“
Русев
Няма проблеми да говорим на "ти". :-)
ОтговорИзтриванеТочно си казал - интересна книга, но не е от типа, заради който осъмваш.