Фонтаните на рая

Автор: Артър Кларк
Издател: Камея
Година: 1996

Класиката си е класика. Кларк никога не е бил блестящ в разказите, но пък винаги е успявал да вдъхне достоверност на своите истории. Може би защото никога не се е отплесвал твърде много по пътя на фантазията, за сметка на богатите си познания в областта на точните науки и техниката.
Това е къс роман за построяване на космически елеватор на земния екватор - идеята през годините е станала вече достатъчно позната и съм убеден, че ще се задейства веднага, когато се открие достатъчно добра технология за създаването на кабелите, свързващи Земята и спътника на геостационарна орбита. Прави чест на Кларк, че без колебание посочва руския инженер Арцютанов като идеен баща на проекта.
Беше забавно как Кларк описва електронна иформационна система, в която записваш социалните си контакти и после тя се грижи да им разпраща честитки за рожденните дни, дори и когато сам си ги забравил. 20 години по-късно това си беше широкосдостъпна опция на всевъзможни месинджъри и органайзери.
Другото много забавно нещо е споментао мимоходом в разказа - планетата се затопля благодарение на повишената слънчева активност и това е най-топлия период от ранното Средновековие насам, като пикът на застудяването е през 1645-1715. Годината е 1979 - нито следа от съмнение кой е източника на затоплянето, за сметка на съмнения в неговата продължителност. Само 10 години по-късно ще се започне истерията с антропогенния фактор в глобалното затоляне и апокалиптичните описания на един почти необратим процес.
Хубаво е да се четат по-старите фантастики от време навреме, набиват се на очи интересни попадения. Което пък поражда в мен някои опасения във връзка с "10-та по Рихтер" и "Спусъкът".

Харесах:
природата - приятелски настроен враг, който никога не мамеше, играеше честно, ала винаги се възползваше от най-малкото недоглеждане или евлементарен пропуск
***
Ще се радваме да ви помогнем, стига да не се нуждаете от помощ.
***
Хлапе, което знае кога да не се пречка, е многообещаващо...