Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2002
Изненадващ роман. Вече съм чел 3 други криминални трилъра на Дивър и си мислех, че познавам стила му на писане и схемите на развитие. Тук няма нищо общо с другите - объркано преследване на избягал шизофреник в забутаната американска провинция по време на мощна буря и действие, което е напълно ясно от самото начало. Или поне така изглежда.
Все пак авторът честно посочва несъвпадащите парченца от пердисторията, която разкрива на части и оставя читателя да се замисли над тях, ако пожелае. С гордост мога да кажа, че ме жегна един спомен за "От кръвчицата ти" на Стърджън и по дедуктивния метод на Шерлок Холмс успях да се досетя за 3/4 от истината още преди развръзката.
Като цяло и тази книга не е нещо зашеметяващо, но пък определено Дивър си е майстор в занаята.
Харесах:
не винаги беше прав, но винаги беше уверен в себе си
***
бързо и безвъзвратно можеш да съсипеш живота на един човек, ако го известиш за това в законния срок
***
просветление и лудост, двете лица на дявола
***
Човек, който обича цветята и литературата, не може да се съмнява в съществуването на Господ.
***
Господ има цяла вселена за управляване и не намира много време за пътниците на катастрофирали влакове, за блъснати от автобуси деца или за скъпи наши приятели, убити от ненормални в някой държавен парк
***
двамата бяха започнали да обсъждат нещата - първо плахо, след това откровено и накрая разумно
събота, февруари 12, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар