Ритуалът на мрака

Автор: Ерик Джакомети & Жак Равен
Издател: Милениум
Година: 2009

Разочарован съм. Книгата започна обещаващо - краят на Третия Райх, Вафен СС, обществото Туле, засекретени мрежи за действие след войната, запечатани камион, масони в Дахау. Всички предпоставки за поредната книга, в коато арийците подмолно ще се опитват да вземат реванш чрез поредната върховна реликва/технология/оръжие, а някой ще бъде призован свише да им се пречка.
Уви - появата на основните герои (полицейски комисар-масон и жандармеристка-командос в дипломатическия корпус) окепазява всичко. Двата персонажа са плоски, а действията им - нелогични и некадърни, та се наложи авторите да прбягват до обичайното за слаби автори измъкване на косъм от плен и сляп късмет в развръзката, за да добутат сюжета до очаквания финал. А иначе с доста размах бяха навързали във веригата и праисторическата картинна галерия в пещерата Ласко, и строежа на храма на Соломон, и тамплиерите, и шаманските прозрения, и божествената напитка сома от индийските легенди.
Все пак книгата е четивна и за разлика от обичайните писания по темата спестява главозамайващите спекулации, всико се придържаше в рамките на възможното и доста вероятното. Най-забавното беше вътрешния преврат сред наследниците на Туле - хората действаха като борд на директорите на голяма корпорация, в която изпълнителния директор се е смахнал. Другата ирония беше, че тайнствената напитка от халюциногенни вещества, заради която беше цялата гоненица между масоните и арийците, накрая се появи на свободния пазар - като антидепреснат.

Харесах:
проблеми, които засягат западните демокрации: неприемане на елита, недоверие към властта, засилване на екстремизма
***
човекът винаги е бил в плен на два големи дявола: организацията и йерархията