петък, март 11, 2011

Една нощ през самотния октомври

Автор: Роджър Зелазни
Издател: Весела Люцканова
Година: 1994

Натъкнах се в блога на Алвин на публикация за препрочитане на книгата. Рекох да хвърля и аз едно око - този век не съм я препрочитал, та само да си поприпомня това-онова. И взех, че я прочетох още веднъж. Не че се срамувам, ама бях позабравил някои подробности - примерно че Смрък накуцва.
За пореден път ме грабна атмосферата на историята - принципно проста фабула, в която едно необикновено куче разказва една необикновена история за група необикновенни участници в съдбоносна Игра. Обаче открих и още нещо - когато я четох през '90-те все още не бях чел почти нищо на Лъвкрафт, сега много от препратките към Старите богове ми станаха значително по-ясни. И отново ме заплени историята, в която участват най-ранните популярни герои такива, каквито биха могли да бъдат.
Дължа едно на Алвин - сам не бих се навил да прочета отново книга, при камарите чакащ мат'риял.

П.П.
Интересно, и тази книга, и "Списъкът на седемте" на Марк Фрост излизат през 1993-та. Дали е съвпадение, или са имали общ източник на вдъхновение за история, в която Шерлок Холмс се засича с лъвкрафтовия свят на Ктхулу и компания?
Публикувано от в

7 коментара:

  1. Анонимен12 март 2011 г. в 10:56

    едно, ама какво? :)

    ал

    ОтговорИзтриване
  2. Kopo12 март 2011 г. в 12:58

    Голямо и готино? :Р

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен12 март 2011 г. в 22:49

    momcheta za sledvashtata , vecherinka milestone e dva litra ... Alvine vzemi se v race :)

    Mishev

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен14 март 2011 г. в 20:39

    Попадайки на ревюто ти, ми отне много малко време да я прочета и аз. Имайки предвид, че Зелазни е във висша лига относно творенето на сюжети това със сигурност не е сред шедьоврите му /просто си е поставил висок стандарт/ . Разказваческият му талант също е много трудно да бъде критикуван. Автор, който с малко пряка реч и "кучешки" размисли успява да разясни цялата "Игра" заслужава само уважение. А плюс това се е забавлявал много. Аз също.
    "...Освен това не бива да се доверяваш на котка. Бива ги само за корда на тенис ракети"
    След "Вълкодав" това е следващото, което чета благодарение на твоите ревюта. Можеш да ми отвориш сметка. Надявам се някой ден да се разплатя.
    Русев

    ОтговорИзтриване
  5. Kopo14 март 2011 г. в 20:46

    Радвам се, че си я прочел. :)

    ОтговорИзтриване
  6. alvin14 март 2011 г. в 21:16

    Мишев,
    хубаво, ама без политика, автомобилостроене и кво там беше

    ОтговорИзтриване
  7. Kopo15 март 2011 г. в 9:58

    Да бе, да, сега остава под "кво там беше" да имаш предвид къркандела...

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)